О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 30.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1985/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6746/ 02.03.2018 година на В. Г. Р. от [населено място], [улица], вх. „А“, ап. 5 и Л. Г. К.“ от [населено място], [улица], заявена чрез адв. К. Г.- АК-П., срещу Решение Nо 145 от 08.02.2018 година по гр.възз.д.Nо 2293/2017 год. на ОС- Пловдив по отношение на уважените срещу тях искове по сметки, с които на основание чл. 286 ГПК (отм.) във вр. с чл. 72-74 ЗС двете съделителки са осъдени да заплатят, всяка от тях сума от 46 598,27 лв. , представляваща припадащата се част от стойността на увеличената цена на имота в резултат на извършените подобрения от К. и Д. Р..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон при прилагане на разпоредбите на ЗС, регламентиращи отношенията между владелеца и собственика за вземанията за подобрения и института на погасителната, относно началото на давностния срок, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, резултат на необсъждане на относими доказателства и необосновано относно преценката на съда за съществуване на спорното право, изградена на неправилен анализ на приложените доказателства- основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се основава в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по въпроса задължена ли е въззивната инстанция , в качеството си на инстанция по същество на спора, при отмяна на решението и аргументиране на противоположен на първоинстанционното решение извод относно основателността на предявения иск, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, да изложи пълни, ясни и разбираеми мотиви, като даде отговор на изложените от страните конкретни съображения по своевременно наведените в процеса възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в производството по надлежния ред доказателства, като посочи на кои от тях дава вяра и защо и кои изключва и поради какви причини обжалваното възззивно решение, в обжалваната част, е произнесено в противоречие с т. 19 от ТР Nо 1 от 2001 г. по гр. д. Nо 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и практиката на отделни състави на ВКС , обективирана с Решение No 292 от 20.01.2016 г. по гр. д. No 952/2015 г. на ВКС- III г.о. ; Решение No 354 от 30.10.2015 г. по гр. д. No 1398/2015 г. на ВКС-IV г.о. ; Решение No 136 от 02.10.2014 г. по т. д. No 4309/2013 г. на ВКС- ТК, I т.о. ; Решение No 209 от 10.08.2015 г. по гр. д. No 2796/2013 г. на ВКС-IV г.о.,
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на посоченото основание и по въпроса добросъвестен владелец ли се явява приобретател, който сам с поведението си, поради неизпълнение на задълженията си по алеаторен договор за издръжка и гледане, е станал причина за разваляне на договора, същото е произнесено в противоречието с ППВС No 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на ВС и Решение No 453 от 28.05.1986 г. по гр. д. No 200/1986 г. на ВС- 1 г.о.;
На посоченото основание се поддържа искане да се допусне касационно обжалване по въпросите от кой момент насетне започва да тече предвидената от закона погасителна давност за извършените в чужд недвижим имот подобрения в случай на разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане по вина на приобретателя, извършил подобренията и при влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, вземането на приобретателя за извършените от него подобрения в недвижимия имот обусловено ли е от факта на предаване на владението върху вещта и този факт представлява ли елемент от фактическия състав по настъпване на изискуемостта на вземането, решението на въззивния съд, в обжалваната му част противоречи на ППВС No 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на ВС и Решение No 110 от 28.11.2017 г. по гр. д. No 5557/2016 г. ВКС- II г.о. .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касацията, с който се поддържа, че липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане решението до касационен контрол, а по същество постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед изисквания по чл. 280 ,ал. 3 т.1 ГПК.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС счита следното:
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил първоинстанционното решение и допълнителното решение в частта по сметките, с което претенцията на К. и Д. Р. срещу съделителките Л. К. и В. Р. за заплащане припадащата се на притежаваните в делбения имот идеалните им части стойност на извършените подобрения , в резултат на които е увеличена стойността на имота е била отхвърлена като погасена по давност и е постановил ново решение , с което обективно съединените исковете с правно основание чл. 286 ГПК ( отм.) във вр. с чл. 72 ЗС са уважени като съделителките В. Г. Р. и Л. Г. К. са осъдени , всяка от тях да заплати сума от 46 598,27 лв. , представляваща припадащата се част от стойността на увеличената цена на имота в резултат на извършени подобрения общо на стойност 93 196.55 лв.
За да постанови решението си , въззивният съд е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд за погасяване на вземанията по сметки поради изтекъл срок на погасителната давност за заплащане на подобренията, базирайки се на тезата , че в хипотезата на чл.72-74 ЗС правото за на владелеца става изискуемо от момента на предаване на владението на собственика или от предявяване на иск за връщането му от последния. Прието е , че „вземането за подобрения е станало изискуемо и давност е започнала да тече от момента, когато К. и Д. Р. са лишени от владението на подобрения имот, в случая с извършения срещу тях въвод във владение на 04.10.2006 г. във връзка с извършеното разпределение на ползването на съсобствения имот по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.)“. Прието е, че нито предявяването на иска разваляне на договора за издръжка и гледане, нито делбения иск, са искове за връщане на имота и не смущават владението, а ревандикационен иск срещу претендентите подобрители не е предявяван. Легитимацията на ищците като владелци произтича от основанието, на което са установили фактическата власт- разваления договор за издръжка и гледане, а действията, които са извършвали в имота обективират намерението да го своят. Не е установена промяна в това намерение след разваляне на договора и предвид, че подобренията са извършвани при знанието и без противопоставянето на ищците в делбеното производство, отношенията на страните следва да се уредят по правилата на чл. 74, ал. 2, във вр. чл. 72, ал. 1 ЗС и сумата, която се дължи е съответна на увеличената стойност на вещта в резултат на извършените подобрения, съобразно дела на страните в съсобствеността.
След преценката на наведените доводи на касаторите в контекста на изведените правни въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК , настоящият състав намира , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса : от кой момент насетне започва да тече предвидената от закона погасителна давност за извършените в чужд недвижим имот подобрения в случай на разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане по вина на приобретателя, извършил подобренията и при влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, вземането на приобретателя за извършените от него подобрения в недвижимия имот обусловено ли е от факта на предаване на владението върху вещта и този факт представлява ли елемент от фактическия състав по настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото се поддържа довод, че решението на въззивния съд, в обжалваната му част противоречи на задължителната съдебна пратика – ППВС No 6- 74 и на практиката на ВКС , обективирана с Решение No 110 от 28.11.2017 г. по гр. д. No 5557/2016 г.ВКС- II г.о. .
По останалите поставените въпроси , настоящият състав намира , че същите по естеството си съставляват оплаквания за допуснати нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните , на които страната ще може да получи евентуални отговори с решението на съда по същество.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ в размер на 2% от обжалваемия интерес в случаите на обжалваните облигационни претенции, или по настоящото дело се дължи общо от касаторите сума в размер на 1863.93 лв. ( хиляда осемстотин шестдесет и три и 0.93 лв.), платима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до тях. При неизпълнение на задължението за внасяне в срок на дължимата пропорционална ДТ касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 6746/02.03.2018 година на В. Г. Р. и Л. Г. К. от [населено място], [улица], заявена чрез адв. К. Г.- АК-П., на въззивно Решение Nо 145 от 08.02.2018 година по гр.възз.д.Nо 2293/2017 год. на ОС- Пловдив по отношение на уважените срещу тях искове по сметки, с които на основание чл. 286 ГПК (отм.) във вр. с чл. 72-74 ЗС В. Г. Р. и Л. Г. К. като съделители са осъдени да заплатят, всяка от тях , по 46 598.27 лв. (четиридесет и шест хиляди петстотин деветдесет и осем и 0.27 лв. ) , представляваща припадащата се част от стойността на увеличената цена на имота в резултат на извършените подобрения от К. и Д. Р..
УКАЗВА на ксаторите задължението за заплащане на осн. чл. 18, ал. 1, т. 2 ТДТКССГПК на дължимата за касационното производство пропорционална държавна такса в размер на сумата 1863.93 лв. ( хиляда осемстотин шестдесет и три и 0.93 лв.), платима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до тях. При неизпълнение на задължението за внасяне в срок на дължимата пропорционална ДТ касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………… 2019 година , за която дата страните да бъдат призовани чрез публикация в ДВ – чл. 289 ГПК.
Дадените до касаторите указания да им бъдат съобщени чрез процесуалния им представител- адв.К. Г. АК- П. , като се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: