О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 03.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4234 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.03.2014 год. по гр. д. № 323/2013 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.02.2013 год. по гр. д. № 3287/2008 год. на Добричкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Й. А. Ж. против Д. С. С., [фирма], С. Д. О. и Н. Д. Б. иск за делба на недвижим имот в [населено място], в. з. „С. м.”, ул. 7, № 7, представляващ масивна вилна сграда с идентификатор 02508.8.120.1, ведно с правото на строеж върху поземления имот, както и решението от 8.08.2013 год. по същото дело на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от Й. Ж. против Д. С. и [фирма] иск за обявяване нищожността на сключения между двамата ответници договор с нот. акт № 189/2008 год. за покупко-продажба на същия имот, като привиден.
Въззивното решение се обжалва от ищцата Й. А. Ж., чрез пълномощника й адв. Юр. М., с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения с искане същото да бъде отменено и вместо това се допусне съдебна делба на имота.
В приложеното изложение се поставят като правни въпроси, по които произнасянето на въззивния съд е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика, тези, свързани с приложението на разпоредбите на чл. 158, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ /отм./ и съотношението между тях, в контекста на приетото от въззивния съд, че определянето на длъжностно лице за извършване на нотариални действия от страна на министъра на правосъдието изключва компетентността на районния съд по чл. 158, ал. 2 ЗСВ /отм./. Представени са решения на ВКС по гр. д. № 341/2003 год. на ІІ г. о., № 714/2012 год. на І г. о. и № 6328/2013 год. на І г. о., в които разрешението е в обратен смисъл. Поставят се и процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при доклада на делото да посочи чия е тежестта на докзаване на факти и обстоятелства, а не да обосновава извода си с неизпълнение на доказателствената тежест, като са прдставени три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което и представляващи задължителна съдебна практика обосноваващи релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се и материалноправни въпроси относно действието на заповедта за ковандироване на съдия изпълнителя в друг район и възможността му да извършва възложените му нотариални фукции в периода на командировката, следва ли да се установява тази невъзможност за всеки един от дните в периода на командировката, въпроси, свързани с правните последици на влязлото в сила решение по чл. 28, ал. 3 СК /отм./ по отношение на конкретните имоти, придобити по време на брака, за привидността на сделка, сключена между свързани лица. По тези въпроси касаторката поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Д. С. С. и Н. Д. Б., чрез пълномощника им адв. Юл. О., оспорват наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, останалите не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът за делба на описания имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че основанието, на което е поддържано наличие на съсобственост при прекратяване на съпружеската имуществена общност е нищожно – договорът, сключен с нот. акт. № 90/96 год. е нищожен поради липса на форма, тъй като изповядалият го районен съдия не е имал компетентност за това с оглед определеното от министъра на правосъдието длъжностно лице да изпълнява нотариални фукции – съдия изпълнителя при Балчишкия районен съд, на основание чл. 158, ал. 3 ЗСВ /отм./. Без значение е обстоятелството за командироване на последния в друг район в същия период, тъй като последното касаело отделни изпълнителни дела, поради което и не са били налице условията по чл. 158, ал. 2 ЗСВ /отм./ за извършване на сделката на релевантната дата 3.12.96 год. от районния съдия.
Основният въпрос относно действителността на извършеното от районния съдия на 3.12.96 год. нотариално действие по нот. акт № 90/96 год. се свежда до приложението на чл. 158, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ /отм./, като произнасянето по него е обусловило решаващия извод на въззивния съд за липса на нотариална компетеност на районния съдия в случай на възлагане на такава от министъра на правосъдието на съдия изпълнителя. Това съображение е обусловило извода му за нищожност на договора. Този въпрос е разрешен в представеното от касаторката решение № 126 от 20.12.2004 год. по гр. д. № 341/2003 год. на ВКС, ІІ г. о. в обратен смисъл – прието е, че по начало районните съдии могат да извършват нотариална дейност при условията на чл. 128, ал. 2 ЗСВ, отм. Възлагането на посочените функции не влиза в колизия със статута и правомощията на районния съдия, щом той по начало би могъл да извършва нотариална дейност, ако няма назначен нотариус в съответния съд. В разглеждания по това дело спор е прието и нещо повече – при наличие на назначени по щат нотариуси и при наличието на вътрешнослужебни актове от компетентния орган за администриране на нотариалната дейност е прието за действително извършеното от районния съдия нотариално действие. Очевидно е, че произнасянето по горния въпрос противоречи на приетото от въззивния съд разрешение, поради което и е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като представеното решение от съдебната практика не представлява задължителна такава.
С оглед извода за наличие на горното основание за допускане на касационното обжалване по посочения правен въпрос не следва да се обсъждат останалите релевирани основания за това, тъй като е безпредметно, а останалите поставени въпроси ще подлежат на обсъждане при разглеждане на делото по същество. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и по двата съединени иска, с оглед преюдициалността на въпроса за действителността на последващата разпоредителна сделка по отношение правната квалификация на иска за делба.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 91 от 19.03.2014 год. по гр. д. № 323/2013 год. на Добричкия окръжен съд по касационната жалба на Й. А. Ж. от [населено място], чрез адв. Юр. М..
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 176.86 лв. /сто седемдесет и шест лева и 86 ст./ лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: