O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 19.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4992 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1668 /16 .07.2015 год. на И. Т. И. , Й. Т. И. и Н. Т. И. , и тримата от [населено място] , [община] , подадена чрез адв. В. Й. – САК срещу въззивно Решение No 211 от 04.06.2015 година по гр.възз.д.Nо 153/2015год. на ОС- София, с правна квалификация чл. 109 ЗС.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция , с което е бил уважен иска на И. Т. И. , Й. Т. И. и Н. Т. И. , с правна квалификация чл. 109а ЗС , и след като на базата на твърденията на ищците е приел, че се касае до иск по чл. 109 ЗС е отхвърлил същия.
Въззивният съд е приел, че предприетите действия на ответниците С. Д. и съпругата му по заснемане в кадастъра на спорната част, използвана като вътрешен път и осигуряваща достъп до имота на ищците , като част от притежавания от същите недвижим имот от 1200 кв.м. извън регулация, не съставляват неоснователно действие по см. на чл. 109 ЗС и не препятстват ищците да ползват имота си , тъй като има осигурен достъп от друга граница на техния имот, както и по причина , че в титула за собственост на страните има посочена обща граница и няма отразена такава , като път.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд е разгледал незаявен иск респ. е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че обуславящият изхода на спора въпрос може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин , различен от искането на ищеца , давайки нова квалификация на иска , различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства , при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба, е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика ТР No 1/09.12.2013 год. по т.д.No 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване , както и на Решение No 69 от 01.04.2015 година по гр.д.No 4941/2014 година на ВКС-3 г.о., Решение No 240 от 13.10.2014 год. по гр.д. No 3144/2014 година на ВКС- 3 г.о. , Решение No 764 от 19.01.2011 год. по гр.д. No 1645 /2009 година на ВКС- 4 г.о. и на Определение No 66 от 29.01.2015 година по гр. No 254/2015 година на ВКС- 3 г.о.
Искане за допускане на касационното обжалване се поддържа и на основания чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд,в правомощията на въззивна инстанция , два нова правна квалификация на иск , разгледан на основания , определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство , по същото дело, с довод , че няма съдебна практика и би довело до развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор- становище от ответниците по касация С. Д. и М. Д..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима с оглед характера на производството- съдебна делба , първа фаза , по допускането .
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав на ВКС намира , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване и по двата поставени въпроса, който изискват произнасяне предвид на рамката на въззивно обжалване, определена от самия жалбоподател и процесуалните действия на съда в правомощията си на въззивна инстанция в светлината на разясненията на ТР No 1/09.12.2013 год. по т.д.No 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване , както и по поставения въпрос относно възможността да се даде различна правна квалификация на спорните правоотношения от различни състави на един и същи въззивен съд.
При допускане на касационното обжалване , страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ, равна на тази, заплатена при обжалването пред въззивния съд, а именно в размер на 25 лв. / двадесет и пет лв./, вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение указанията за внасяне в срок на ДТ и представяне на вносен документ в канцеларията на съда, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 1668 /16.07.2015 год. на И. Т. И. , Й. Т. И. и Н. Т. И. , и тримата от [населено място] , [община] , подадена чрез адв. В. Й. – САК срещу въззивно Решение No 211 от 04.06.2015 година по гр.възз.д.Nо 153/2015год. на ОС- София, с правна квалификация чл. 109 ЗС.
УКАЗВА на касаторите да внесат дължимата пропорционална ДТ в размер на сумата 25 лв. / двадесет и пет/, вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………….. , за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касаторите чрез процесуалния представител адв. В. Й. – САК , като им бъде съобщено задължението за ДТ и неблагоприятните последици при неизпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :