О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 13.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5201 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 27.06.2016 год. по гр. д. № 151/2016 год. Бургаският апелативен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 9.02.2016 год. по гр. д. № 1437/2014 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на акт за частна общинска собственост № 5241 от 5.04.2012 год. и вместо това постановил друго, с което прекратил производството по делото в тази му част, отменил първоинстанционното решение в останалата му част и вместо това приел за установено по отношение на [община], че [фирма], [населено място] е собственик на 3/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 57491.502.322, с адрес [населено място], [улица], с площ 423 кв. м., ведно с построените в него: сграда с идентификатор 57491.502.322.1 със застроена площ 90 кв. м., на два етажа, сграда с идентификатор 57491.502.322.3, със застроена площ 30 кв. м., на един етаж и сграда с идентификатор 57491.502.322.4 със застроена площ 64 кв. м., на един етаж и осъдил общината да предаде владението върху тези имоти, осъдил [фирма] да заплати на [община] сумата 8 030 лв., останала непогасена с направеното възражение за прихващане част от главница от 21 660 лв., ведно със законната лихва от 5.09.2014 год. до изплащането й, с която неоснователно се е обогатил поради незаплащане на необходимите разноски за поддръжка на имота, като в останалата част до предявения размер от 49 410.28 лв. главница и лихва за минало време в размер 12 977 лв. е отхвърлен искът на общината. Въззивният съд присъдил и разноски на страните.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [община], чрез пълномощника му адв. Юр. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът иска неговата отмяна и вместо това предявеният срещу него иск за собственост бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните, релевантни за спора според касатора, материалноправни въпроси: 1. Възможно ли е акционер в АД да придобие по давност собствен на дружеството недвижим имот и 2. Правилата за спиране на погасителната/придобивната давност по чл. 115, ал. 1, б. „г” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, прилагат ли се по аналогия и по отношение на претендирана от акционер в АД давност за придобиване на имущество на дружеството, както и възможни ли са различни отговори на горния въпрос в зависимост от притежавания от акционера дял от капитала на АД? Счита произнасянето по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед липсата на съдебна практика, необходимостта от формиране на която е обоснована с динамиката на обществените отношения.
Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на изчерпателно предвидените в закона основания по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД с твърдение, че произнасянето на въззивния съд по него противоречи на задължителна съдебна практика, обективирана в представените решения на ВКС /Р 392 от 10.01.12 год. по гр. д. № 891/10 год. І г. о., Р 72 от 8.07.09 год. по т. д. № 17/09 год. І т. о., Р 232 от 2.05.12 год. по т. д. № 782/10 год. на ІІ т. о., Р 123 от 7.10.11 год. по т. д. № 776/10 год. І т. о., Р 46 от 6.02.06 год. по т. д. № 271/05 год. І т. о, Р 200 от 22.12.14 год. по т. д. № 4529/13 год.
Поставен от касатора е и материалноправен въпрос: Решението за намаляване на капитала на АД, взето от едноличния собственик на капитала, произвежда ли незабавно действие в отношенията принципал- дружество, с твърдение за произнасяне по него от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика: Р 690 от 3.12.08 год. по т. д. № 349/08 год., ІІ т. о, Р 135 от 9.11.09 год. по т. д. № 184/09 год. І т. о., Р 39 от 15.04.11 год. по т. д. № 526/10 год., І т. о., Р 51 от 23.09.13 год. по т. д. № 610/12 год., ІІ т. о., Р 12 от 16.02.16 год. по гр. д. № 2184/15 год., ІІІ г. о.
По формулираните в изложението процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да се произнесе по всички доказателствени искания и да обсъди в мотивите си всички представени по делото доказателства и задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви и да обсъди твърденията на страните и доказателствата и при възприемане на мотивите на първоинстанционния съд, касаторът се позовава на противоречие с цитираните и представени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и на ТР № 1/2001 год. ОСГК.
Ответникът [фирма], чрез пълномощниците си адвокатите М. К. и П. З., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като поддържа и отделно становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради относимостта на поставените от касатора въпроси към правилността на въззивното решение, но не и поставяне на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] срещу [община] е бил отхвърлен и вместо това постанови друго решение, с което е уважил същия, въззивният съд приел, че придобитият от праводателя на ищцовото дружество [фирма], [населено място] с нот. акт № 168/1981 год. недвижим имот е включен в патримониума на преобразуваната в ЕАД с едноличен собственик на капитала – [община] през 1992 год. общинска фирма „Х.”, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Дружеството е приватизирано на 18.08.2000 год. с продажба на 80% от капитала му, след вписаното увеличение на същия по решение на едноличния собственик с решение от 1.10.99 год. по ф. д. № 4286/92 год. БОС, представляващи 6 025 обикновени поименни акции от общо 7 532 акции по 10 лв. всяка.
Съдът препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за отписване на имота от баланса на търговското дружество преди приватизацията му, съгласно твърдението на общината, че това е станало по решение на едноличния собственик от 25.03.1994 год., въз основа на представен по делото протокол № 2. Прието е, че при липса на представени доказателства за осъществяване на фактическия състав на намаляване на капитала на дружеството – решението не е вписано в търговския регистър, нито е обнародвано, не са настъпили твърдените последици за отписване на имота от активите на дружеството.
На основание горното въззивният съд приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на спорния имот, като част от неговото имущество, а възражението на ответната община за придобиването му по давностно владение намерил за неоснователно въз основа преценка на събраните по делото свидетелски показания и писмените доказателства. Приел, че наемателите в този имот са били настанени от дружеството със заповеди от 1991 год. и 1993 год., а общината е започнала да получава наеми едва през 2011 год, когато и предоставила имота под наем на същите наематели, поради което и доводът, че общината е владяла имота чрез другиго намерил за неоснователен. Съставянето на АЧОбС през 2000 год. счел за неотносимо към установяване субективното отношение обстоятелство, поради което не е налице осъществяване на фактическия състав на придобивната давност нито от 1994 год., нито от 2000 год. след приватизацията на дружеството.
Поставените от касатора в изложението му въпроси № № 1, 2 и 3, р. І не са относими към изводите за неоснователност на възражението на общината срещу предявения иск за собственост – въззивният съд приел да не е установено упражняване на фактическа власт с намерение за своене от страна на общината, считано от 1994 год., както е поддържала. Изводът не е обоснован с отричане възможността на общината да придобие собствеността по оригинерния способ поради качеството й на едноличен собственик на капитала, нито със съображения за спиране, респ. прекъсване на давностното владение, поради което и горните въпроси не са обусловили извода на съда.
Формулираният въпрос № 4, р. І предполага установяване на решение на едноличния собственик за намаляване на капитала, а в случая представеното от общината писмено доказателство – протокол № 2/94 год. е изключено от доказателствата на основание чл. 183 ГПК /протокол от 9.07.2015 год./. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд относно въпроса за намаляване на капитала, като в противоречие със задължителната съдебна практика не е обсъдил представени доказателства и доводите на страните във връзка с тях и не е изложил свои съображения при обосноваване на фактическите и правни изводи по съществото на спора. Както е разяснено в представеното от касатора решение № 324 от 22.04.2010 год. по гр. д. 1413/2009 год. ІV г. о. на ВКС приложението на чл. 272 ГПК не е основание въззивният съд да откаже излагане на собствени мотиви, а задължението му като съд по същество да обсъди всички събрани доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения, правни доводи и оплаквания на страните, свързани с твърденията им по същество е разяснявано многократно, вкл. и в приложените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. Р 354 от 30.10.2015 год. по гр. д. № 1398/2015 год., Р 796 от 2.02.2010 год. по гр. д. № 1660/2009 год. І г. о., и другите такива, така и в ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС/. Поради това и касационното обжалване следва да се допусне по формулираните от касатора процесуалноправни въпроси № № 1 и 2, р. ІІ от изложението в хипотезата на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 75 от 27.06.2016 год. по гр. д. № 151/2016 год. на Бургаския апелативен съд по подадената от [община], чрез адвокат Юр. Б., касационна жалба.
Указва на [община] да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 405.50 лв. и в същия срок представи вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: