О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 12.03.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3114 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 430 от 10.04.2017 год. по гр. д. № 12/2017 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 3.11.2016 год. по гр. д. № 6661/2015 год. на Пловдивския районен съд и вместо това е постановил друго, с което признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗС по отношение на Ю. Л. Г., че А. И. В. е титуляр на 1/8 ид. ч. от правото на собственост по приращение върху следния недвижим имот-сграда с идентификатор 56784.511.494.5, със застроена площ 7 кв. м., на един етаж, с предназначение „Складова база, склад”, попадаща върху ПИ с идентификатор 56784.511.494 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], с адм. адрес [улица], с площ от 556 кв. м., номер по предходния план 507.494, кв. 14, парцел IХ-494, при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата Ю. Л. Г., чрез пълномощника й адв. Св. С., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му, като вместо това се постанови друго, с което искът се отхвърли, с присъждане на направените разноски пред всички инстанции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване на решението това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го с липсата на съдебна практика по материалноправния въпрос: Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда-индивидуална собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за кухня и конструктивно свързана с основната жилищна сграда /с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, с ВиК и ел. инсталации към основната жилищна сграда/ и коя е материалноправната норма за определяне режима на собственост върху нея – чл. 92 или чл. 98 ЗС. Касаторката се позовава и на значението на този въпрос с оглед тълкуване на понятието „самостоятелен обект” по смисъла на ЗУТ, ЗКИР и ЗС, както и съотношението между тях.
Основанието по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК /редакцията на закона до изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ се обосновава с твърдението за противоречие с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за демонстрацията на намерение за своене в проявната форма на държане на ключа от пристройката в продължение на упражнявана повече от 10 години фактическа власт, респ. относно приложението на чл. 69 ЗС при наличие на съсобственост на терена и при наличие на сгради индивидуална собственост на отделните съсобственици.
В писмения отговор на ищеца А. В., чрез пълномощника му адв. Ив. Д., се поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, поради липса на поставени правни въпроси в изложението, които да са от значение за изхода по делото, както и при липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК- формулираните въпроси в изложението са казуистично и фрагментарно зададени, при различие с приетото от въззивния съд. Освен това по въпроса „Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на параграф 5, т. 39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посочено предназначение е налице съдебна практика – цитирани решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Евентуално се оспорва жалбата като неоснователна, с искане за присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Спорът по делото е за собствеността на заснетата със самостоятелен идентификатор по КККР сграда № 56784.511.494.5 с площ от 7 кв. м., построена в съсобствен поземлен имот, без наличие на отстъпено право на строеж. Поддържаното от ищеца придобивно основание е покупко-продажбата с нот. акт № 19/2003 год. на 1/8 ид. ч. от поземления имот и приращението по отношение намиращата се в имота сграда, която не е изключена от разпоредителната сделка в същия обем от 1/8 ид. ч., притежавана от неговия праводател, и за която сграда ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост през 2015 год., вместо само за притежаваната от нея идеална част от правото на собственост.
Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства по делото относно придобиването на 1/4 ид. ч. от имота и построената вътрешна полумасивна сграда /състояща се от стая, кухня и салон/ от Г. Н. В. – протокол за доброволна делба от 15.12.1962 год. Съгласно същия другите съсобственици са придобили идеални части от имота заедно със съответно по един от етажите /с изкл. северната стая на първия етаж/ от построената в имота двуетажна жилищна сграда. Спорната сграда от 7 кв. м. е построена след делбата към сградата, изключителна собственост на Г. В., като съдът е проследил подробно извършените в годините разпоредителни сделки с имота на Г. В.. Въз основа на същите към настоящия момент притежаваните от него 1/4 ид. ч. от имота и вътрешната полумасивна жилищна сграда са собственост на основание даренията от 2004 год. и от 2013 год. на ответницата Ю. Г., като в последния нот. акт № 139/2013 год. е описана като предмет на сделката и спорната сграда с площ от 7 кв. м., с посочен идентификатор, съгласно одобрената през 2009 год. КККР на [населено място].
По спорния въпрос относно статута на тази сграда въззивният съд приел, че същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не е принадлежност към сграда № 3 – приел, че същата е обособена от останалите обекти на правото на собственост – има четири ограждащи стени и самостоятелен вход, заснета е с отделен идентификатор, което е допълнителен аргумент за обособеността на спорния имот и за предназначението му. Съдът приел, че независимо от предназначението на спорната сграда за складово помещение, то същата представлява самостоятелен обект, а не принадлежност към съседната сграда и поради обстоятелството, че тази съседна сграда притежава избено помещение. Последното изключва намиращото се извън нея складово помещение да съставлява нейна принадлежност като складово помещение, поради което и с оглед възможността то да функционира самостоятелно със собствено предназначение като складово помещение, е прието да е самостоятелен обект на правото на собственост, притежавано от всички съсобственици на имота съгласно дяловете им.
Въззивният съд приел, че наличието на обща стена между двете сгради, както и връзката на ВиК и ел. инсталациите между тях не обосновават обратен извод за приемане на статут на спорната сграда като обслужващо помещение. Приел, че обособеността като отделен обект на правото на собственост и самостоятелното функционално предназначение са достатъчни да се приеме, че спорната сграда е годен обект на вещни права, поради което и искът за собственост на 1/8 ид. ч. е уважен, след отмяна на първоинстанционното решение.
Съдът се е произнесъл и по възражението на ответницата за придобиване правото на собственост върху спорната сграда по давност, като го намерил за неоснователно с оглед липсата на безспорни доказателства за упражнявано явно и несъмнено владение в необходимия за това срок. Изводът е обоснован въз основа на свидетелските показания относно упражнявана съвместна фактическа власт, сочеща на съвладение и липса на категорични доказателства последното да е прекратено и праводателката И. В. да е установила владение само за себе си, респ. приобретателката П. Т. да е установила такова след придобиване на идеална част от имота или фактическата власт е упражнявана в условията на установеното предходно съвладение от всички съсобственици на имота, което установяват разпитаните свидетели на ищеца.
С оглед на изложеното поставеният от касаторката въпрос: Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда-индивидуална собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за кухня и конструктивно свързана с основната жилищна сграда /с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, с ВиК и ел. инсталации към основната жилищна сграда/ е релевантен за спора за собствеността на тази сграда, като обуславящ решаващите изводи по предмета на делото, т. е. налице е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Произнасянето по него се обуславя от значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед изясняване понятието „самостоятелен обект” в контекста на значението за него на характера и функционалното предназначение на помещението, като белези, характеризиращи такъв статут и тълкуване разпоредбите на параграф 5, т. 39 ЗУТ, параграф 1, т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС. Допълнително основание за наличието на горното основание за допускане на касационното обжалване е и липсата на конкретно произнасяне в съдебната практика, в т. ч. цитираната такава по делото, по въпроса за наличието на белези, които винаги характеризират един обект като самостоятелен такъв, или изводът за статута зависи и от конкретни, други обстоятелства, в какъвто смисъл поставеният от касаторката правен въпрос се уточнява и конкретизира съобразно правомощието на касационната инстанция, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 430 от 10.04.2017 год. по гр. д. № 12/2017 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от Ю. Л. Г., чрез пълномощника й адв. Св. С., касационна жалба.
Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: