О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 29.03.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4204 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Й. Л. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Т. Е., против въззивното решение № 336 от 12.03.2016 год. по гр. д. № 3236/2015 год. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му.
Ответниците С. Д. Д., Й. Д. М., М. С. Х., П. Е. М., П. К. и С. П. Я., чрез пълномощниците им адв. В. П. и адв. Н. Н., по съображенията в писмения им отговор възразяват относно наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване поради неотносимост на поставените от касатора правни въпроси
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивното решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение от 9.10.2015 по гр. д. № 14910/2014 год. на Варненския районен съд и вместо него да уважи исковете срещу касатора, въззивният съд приел, че дворното място не представлява обща част на сградата и собствениците на отделните обекти в нея не трябва да пречат на ответника да упражнява правото си на собственост върху него. Доколкото обаче същите искат свободен достъп до него с оглед обслужването на собствените им идеални части от общите части на сградата, каквато е стената, граничеща с двора, и с оглед правата им по чл. 64 ЗС да ползват земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката, исковете им са основателни. Съдът приел, че металната врата, поставена от ответника като собственик на дворното място, ограничава достъпа на ищците до сградата от към южната й страна, препятствайки правото им да ползват тази част от двора за обслужване на идеалните части от общите части на сградата, принадлежащи на собствениците на отделни обекти в сградата, същата е поставена без съгласуване с етажните собственици, поради което и касаторът, ответник е осъден да я премахне, на основание чл. 109 ЗС.
С оглед изложените съображения на въззивния съд за основателността на предявения иск, поставеният от касатора в изложението му и уточнен от настоящия състав въпрос за съотношението между правата на собствениците на отделни самостоятелни обекти в сграда, етажна собственост, и правото на собственост върху дворното място, в което сградата е построена въз основа на учредена суперфиция, при разрешаване на спор по чл. 109 ЗС за премахване на поставена от собственика на дворното място врата, осуетяваща достъпа на етажните собственици до това дворно място с позоваване на правата им върху общите части на сградата, е относим и обуславящ изхода на делото. Представената от касатора съдебна практика не разкрива твърдяното противоречие, тъй като въззивният съд се е позовал на приетото в решение № 33 от 26.02.2015 год. по гр. д. № 6221/2014 год. на ІІ г. о. на ВКС по приложението на чл. 64 ЗС по отношение правомощията на суперфициарния собственик относно ползването на земята при разделна собственост. В същия смисъл е и представеното решение № 75 от 28.02.2012 год. по гр. д. № 1283/2010 год. на І г. о. на ВКС. С оглед предприетата от ищците защита чрез иска по чл. 109 ЗС срещу неоснователно действие на ответника, което им пречи да упражняват правото им собственост върху самостоятелните обекти в сградата, етажна собственост, включващо и право върху общите части в същата, то горната съдебна практика е и неотносима, а по поставеният въпрос, включващ и произнасяне по допустимите ограничения в правото на собственика на земята при учредена суперфиция, свързан и с нейния статут, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при липса на съдебна практика.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 336 от 12.03.2016 год. по гр. д. № 3236/2015 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Г. Й. Л. от [населено място], чрез адв. Т. Е., касационна жалба.
Указва на касатора Г. Й. Л. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лв. и в същия срок да представи вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: