О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
[населено място], 09.10.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1093 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 7667 от 21.10.2016 год., постановено по в. гр. д. № 15575/2015 год. на Софийски градски съд, е отменено решението от 08.09.2015 год. по гр. д. № 46666/2013 год. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от С. В. В., К. С. В. и В. С. В. против С. С. Р. субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. По отношение на ответника е признато за установено, че ищците са съсобственици с квоти 3/8 ид. ч. за С. В. В. и по 1/8 ид. ч. за К. С. В. и В. С. В. на дворно място, представляващо УПИ VIII-591, кв. 269, с площ от 665 кв. м., находящо се в [населено място],[жк], представляващ поземлен имот с идентификатор 00357.5362.591, с площ 631 кв. м., при посочените граници, заедно с построените в него – жилищна сграда със застроена площ от 68,98 кв. м., с идентификатор 00357.5362.591.1, стопански постройки с идентификатори 00357.5362.591.7 и 00357.5362.591.8, гараж със застроена площ 23 кв. м., с идентификатор 00357.5362.591.4, лицева жилищна сграда, тангираща на две улици, със застроена площ 30.30 кв. м., с идентификатор 00357.5362.591.5 и е отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на ответника констативен нотариален за собственост № 16, том III, peг. № 18853 по дело № 354/2008 год., легитимиращ го като изключителен собственик на имота на основание наследство и давностно владение.
Ответникът С. С. Р., чрез процесуалния му представител адв. П. Р., обжалва с касационна жалба в срок въззивното решение с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че с решението си въззивният съд не е съобразил приетите по делото доказателства и задължителната практика на ВКС по въпросите за фактическия състав и прекъсването на придобивната давност с насочване на действия на принудително изпълнение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с въпроса – при какви предпоставки трябва да се приеме, че един от съсобствениците е придобил целия имот по давност, при положение, че той ползва цялата вещ, владее я като своя и в какви точно действия се състои противопоставянето му спрямо останалите съсобственици. Подържа се, че въззивният се е произнесъл в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС- решение № 484 от 04.02.2013 г. по гр.д. № 740/2011 г. на ВКС, I г.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г.о., касаещи произнасяне по въпроса за приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници на един имот при приложение на разграничителния критерий относно начина, по който е установена фактическата власт върху имота от един от тях, предмет на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. В съдържанието на касационната жалба касаторът се позовава на периода на владение след влизане в сила на решенията по водените делбени производства между страните до образуване на изпълнителното производство, с довод за приложението на разясненията в ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпроса за прекъсването на давността с предприемане на изпълнително действие, каквото в случая липсва, обосновавайки произнасяне на въззивния съд в противоречие с горната задължителна съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба С. В. В., К. С. В. и В. С. В., чрез процесуалния си представител адв. В. М., възразяват, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че обжалвано решение е съобразено със задължителните указания, дадени в ТР № 1 от 28.06.2012 год. по т. дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС за приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – въззивно решение, което отговаря на критериите по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да отмени обжалваното първоинстанционно решение Софийски градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК е приел, че ищците и ответникът, заедно с трети неучастващи в процеса лица – двете сестри на ответника, са съсобственици на процесния урегулиран поземлен имот и построените в него сгради, което се установява от решение от 04.11.1994 г. по гр.д. № 2224/1994 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 29.11.1994 г. – за делба на дворното място, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 68,98 кв.м. и стопанските постройки; решение от 24.11.1995 г. по гр. д. № 1609/1992 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 22.12.1995 г. – за делба на гаража и решение от 28.02.2001 г. по гр. д. № 2693/1991 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 29.03.2004 г. – за делба на лицевата жилищна сграда в имота. В приключилите делбени производства е прието за установено, че процесните имоти са в съсобственост между страните по делото – при квоти 3/8 ид. ч. за С. В. В., 1/8 ид. ч. за К. С. В., 1/8 ид. ч. за В. С. В. и 1/8 ид. ч. за С. С. Р., като във фазата по извършване на делбата по всички производства е постановено изнасяне на имотите на публична продан. За да обосноват интереса си от предявения положителен установителен иск за собственост, ищците са се позовали на издадения, след приключване на делбените производства, в полза на ответника констативен нотариален акт № 16/2008 год., легитимиращ го като изключителен собственик на процесния имот – застроено дворно място, на основание наследство и придобивна давност. Въззивната инстанция е приела за неправилни съображенията на първоинстанционния съд, че ответникът е придобил по давност процесните имоти в периода след влизане в сила на делбените решения до датата на насочване на изпълнителни действия по изнасяне на имотите на публична продан – 04.04.2005 г. с подаване на молба за образуване на изпълнително дело. С оглед приетите по делото гласни доказателства и въз основа приложението на задължителните разяснения с ТР № 1/28.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, въззивният съд приел, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Съсобствеността между страните по делото е възникнала въз основа на наследяване по закон и договор за покупко-продажба от 1960 год. – по отношение на ищеца С. В. В., като наличието на съсобственост и квотите на страните в съсобствеността са установени с влезли в сила съдебни решения. В този случай намерението за своене на чуждите части не се предполага, а следва да се установи с изрично манифестиране на намерение за упражняване на фактическата власт върху целия имот само за ответника. В разглежданата хипотеза нито от събраните по делото гласни доказателства, нито от другите представени доказателства, се установява, че до издаването на констативния нотариален акт през 2008 год. ответникът е манифестирал по какъвто и да е начин намерението си да свои чуждите идеални части от имота, поради което възражението за придобивна давност е неоснователно.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос относно предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност е релевантен за извода в обжалваното решение в контекста на конкретната особеност на настоящата хипотеза на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил същия по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.
В цитираната и представена от касатора задължителна съдебна практика горният специфичен въпрос не е бил предмет на произнасяне, поради което и касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7667 от 21.10.2016 год., постановено по в. гр. д. № 15575/2015 год. на Софийски градски съд.
Указва на касатора С. С. Р. от [населено място], чрез адв. П. Р., да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 75 лв., като в едноседмичен срок от съобщението представи вносния документ в канцеларията на съда.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: