О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 25.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4022 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3074 от 10.07.2018 г., подадена от З. Д. Н. и З. З. Б., чрез адвокат Б. П. от АК-Смолян против въззивно решение № 226 от 08.06.2018 г. по в.гр.д. № 135/2018 г. на ОС-Смолян. С него е отменено решение № 79/23.06.2017 г., поправено с Решение № 62/06.03.2018 г., двете по гр. д. № 56/2017 г. на РС-Златоград, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от З. Д. Н. и З. З. Б. за признаване за установено спрямо А. К. В. и А. К. М., че към влизане в сила на КК на гр. Златоград, одобрена със заповед № РД-18-75/15.07.2008г. на ИД на АГКК-София, е налице грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на част с площ от 35 кв.м., оцветена в жълто на комбинираната скица с № 1, явяваща се неразделна част от настоящото решение, от имот с идентификатор *******, съсобствен на ищците, към имот с идентификатор *******, собствен на ответниците; и че същата тази оцветена в жълто част с площ от 35 кв.м. на същата комбинирана скица с № 1 е съсобствена на ищците спрямо ответниците към влизане в сила на кадастралната карта на гр. Златоград, одобрена със заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на ИД на АГКК-София.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация А. К. В. и А. К. М. са подали отговор на касационната жалба, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, при въззивният съд е приел, че попълването на кадастралния план на [населено място] от 1982 г. с нов имот пл.№ **** по отменената поради процесуални нарушения заповед № 7/2000 г. на кмета на общината, е осъществено в съответствие с действителните права на собственост на страните. Приетата през 2008 г. кадастрална карта е съобразена с тази заповед, която към онзи момент не е била отменена. Но дори след отмяната й, правилно спорната част в жълто е заснета като част от имот с идентификатор ******* на ответниците, защото е тяхна собственост – владяна е от тях и праводателите им още отпреди 1996 г. именно като част от незаснетия до 2000 г. в плана имот на баща им с площ от 1 278 кв.м., както установяват свидетелите. Липсва основание, на което спорната част е била първоначално заснета като част от имот пл.№ **** – не се установява да е отчуждавана от семейството на ответниците, да е придавана след съответно заплащане в полза на М. от собственици на имот пл.№ ***, нито някога да е владяна от праводателя на ищците Ц. А. или от самите ищци. Нито към момента на одобряване на кад. карта през 2008 г., нито при предявяване на исковете или към настоящия момент, не се установява ищците да са съсобственици на спорната част на сочените от тях основания. За настоящия случай не се отнася забраната по чл. 200 ЗУТ, защото не се касае за владение върху реална част от УПИ. При предявен срещу тях иск за собственост, както и по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, ответниците винаги могат да се бранят и само с възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, именно без да е необходимо да предявяват иск за собственост за владения имот. В случая не следва да се обсъжда и дали има място приложението на т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ВКС от 23.02.2016 г., тъй като тя се отнася до допустимостта на иск, какъвто по делото няма предявен, и защитата на страните не е обусловена от провеждане на производство по ревандикационен иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, когато не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В представеното от касаторите изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с позоваване на следната практика на ВКС: Решение № 92 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 6259/2015 г., I г.о.; Решение № 401 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 510/2009 г., I г.о.; Решение № 1022 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 552/2009 г., I г.о.; Решение № 118 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2093/2015 г., I г.о.; Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3533/2016 г., II г.о.:
(1)„Допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част,в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?“;
(2)„При доказване на фактическия състав на придобивната давност следва ли въззивният съд да обсъди въпроса дали същата не е прекъсвана и по какъв начин, след като по делото са събрани и налични доказателства, че имота на ответниците е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ през 2000 година, заснет е в КК и КР на гр. Златоград одобрен със Заповед № РД-118-75/15.07.2008 година, дали на това основание давността е прекъсната и налице ли е изтекла придобивна давност от 2008 година до датата на депозиране на исковата молба пред Районен съд-Златоград/вх.№ 608/13.03.2017 година/?“;
(3)„Длъжен ли е решаващият съдебен състав/въззивната инстанция/ когато отменя Решение с предмет установителен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР на основание направеното възражение за придобивна давност/ чл. 79 ЗСоб/, да изследва положението и изменението на вътрешните регулационни линии, съответно и граници на УПИ по предходните планове на населеното място в съответствие с фактическото им положение към момента на влизане в сила на кадастрална карта и кадастрални регистри или изследванто на този въпрос може да е чисто формално?“;
(4)„Длъжен ли е решаващият състав /въззивната инстанция/ при уважаване на възражение за изтекла придобивна давност по отношение на УПИ /урегулиран поземлен имот/ или част от него, да изследва въпроса дали лицето или площа на придобиваният имот или частта от него, отговарят на нормативно определените технически изисквания, както и дали по отношене на лицето и площа на имота от който се отнемат е необходимо да са налице същите изисквания?“;
(5)„Предвид забраната за придобиване по давност на реална част от УПИ, които не отговарят на техническите изисквания за минимално лице и площ, кой следва да доказва наличието, съответно отсъствието им, позоващата се на придобивна давност страна, ответната страна или съда с оглед фактите и доказателствата по делото или е достатъчно бланкетно позоваване?“;
(6)„Възможно ли е да се придобие по давност идеална част от съседен урегулиран поземлен имот?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Не са налице основанията както по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нито един от поставените въпроси няма обуславящо значение за формираната правораздавателна воля по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Съдът не е приел, че е осъществен фактическият състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС по отношение на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост, а е отхвърлил иска за процесната реална част в резултат от формиран извод, че ответниците са упражнявали владение по отношение на целия имот, включително намиращата се по границата му а процесна част. Относно въпрос № 2 – съдът не е сезиран с доводи за прекъсване на придобивната давност, изтекла в полза на ответниците по делото, които да са подлежали на обсъждане, което е относимо и към поставените въпроси №№ 3-6. Отсъствието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК прави безпредметно обсъждането на цитираната практика на ВКС, тъй като липсва контекст, в който разрешенията на същата да бъдат преценявани за съответствие или противоречие с изводите на въззивния съд. Във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, каквото е изискването по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде уважена претенцията на ответниците по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 720 лв., която е доказана с приложен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 08.06.2018 г. по в.гр.д. № 135/2018 г. на ОС-Смолян.
ОСЪЖДА З. Д. Н. и З. З. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на А. К. В. сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: