О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
[населено място], 07.07.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 412 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 29.08.2016 год. по гр. д. № 8328/2015 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 8.04.2015 год. по гр. д. № 36222/2011 год. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. К. К. /И./ и И. А. В., че Б. М. К. и Ц. М. К. са собственици на основание давностно владение на гараж със застроена площ 27 кв. м., находящ се в [населено място], р-н „К. село”, [улица], в сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, с вход откъм северозападната част на сградата, при граници на гаража: от северозапад-двор, от североизток-вход на сградата и коридор за мазетата, от югозапад –гараж и от югоизток-мазе, заедно с прилежащите общи части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо имот пл. № 142, кв. 305, м. „Бул 9-ти септември” /бивша „К. село-Плавателен канал”/ и са осъдени ответниците С. К. /И./ и И. В. да им предадат владението върху описания имот.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците С. К. И. и И. А. В., чрез пълномощника им адв. П. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото във всички инстанции разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че релевантните за извода на съда процесуалноправни въпроси, касаещи разпределението на доказателствената тежест между страните при оспорване на признато с констативен нотариален акт право на собственост и правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен, са произнесени от съда в противоречие със задължителната съдебна практика – по първия въпрос с ТР № 11/2012 год. на ОСГК относно неправилното разпределение на доказателствената тежест с оглед оспорването от ответниците на нотариалния акт на ищците, и с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд при констатиране на допуснато нарушение на чл. 146 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и по формулираните материалноправни въпроси: 1. Може ли да бъде придобит чрез давностно владение в периода 1968 год. – 01.2008 год. имот, представляващ общинска собственост с позоваване на задължителна съдебна практика в обратен смисъл – Р 127 от 25.11.14 год. по гр. д. № 3190/14 год. ІІ г. о., Р 98 от 11.05.16 год. по гр. д. № 201/16 год. І г.о., Р 62 от 29.03.16год. по гр. д. № 5628/15 год. І г. о.; 2. Счита ли се владението на недвижим имот за смутено, а придобивната давност –прекъсната, с поставяне на ограда на имота, в който се намира процесният обект и ограничаване на ползването на гаража с кола, т. е. по предназначение – с позоваване на противоречие с приетото в Р 3 от 6.03.15 год. по гр. д. № 4048/14 год.
По въпроса: Счита ли се за прекъсване на придобивната давност отнемането на възможността да се ползва имота по предназначение – гараж, чрез ограждане на имота, в който се намира гаража и осуетяване на възможността за вкарване на автомобил в гаража, без да е прекратяван достъпа до имота без автомобил, поддържаното от касаторите основание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Б. и Ц. К., чрез пълномощника им адв. Св. Л., оспорват наличието на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, респ. считат жалбата за неоснователна. Претендират присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касаторите ревандикационен иск за спорния гараж, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК, приел, че ищците К. се легитимират като собственици с констативния нотариален акт № 177/2007 год. на основание придобивна давност. Легитимиращото действие на този нотариален акт не е отпаднало поради необорване на констатациите му от оспорващите го ответници, сега касатори, като въззивният съд се е позовал на приетото в ТР № 11 от 21.03.13 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 178/86 год. на ОСГК на ВС. Твърденията им се свеждат до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в нотариалния акт придобивно основание, поради което и с оглед доказателствената им тежест е следвало да проведат пълно обратно доказване, което не са сторили.
Следователно, изходът на делото е обусловен от произнасянето по въпроса за доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен нотариален акт. В цитираното и от въззивния съд ТР № 11/13 год. на ОСГК на ВКС е посочено, с оглед едностранния характер на нотариалното производство, което не разрешава правен спор, че нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Разяснено е още, че оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Спорът в случая касае легитимацията и на двете страни с документи за собствеността на имота, поради което и разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като произнасянето на въззивния съд се явява в противоречие с тези разяснения в тълкувателното решение, относими към настоящата хипотеза. Затова и касационното обжалване следва да се допусне по поставените от касаторите процесуалноправни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.08.2016 год. по гр. д. № 8328/2015 год. на Софийски градски съд.
Указва на касаторите С. К. И. и И. А. В., чрез адв. П. М., в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 59.76 лв. и представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: