О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 03.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 499 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 28426 от 23.09.2015 г., подадена от Т. К. Т. чрез адвокат П. П. У. от АК – В., която е насочена против въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на Окръжен съд – Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 643/2014 г. Подадени са и Допълнение към касационната жалба и към изложението по касационна жалба с вх.№ 28426 от 23.09.2015 г., приподписани от адвокат П. У. и заведени с вх. № 29058 от 29.09.2015 г. и Актуализирано изложение по Актуализираната касационна жалба, приподписано от адвокат Е. И. Ф. от АК – В..
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация В. Н. Ф. и Е. И. Ф. чрез адвокат В. П. от АК – В. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендират разноски.
При проверка за допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на ХХІV състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф., действащ за себе си и в качеството на наследник по закон и правоприемник на основание чл. 120 ГПК /отм./ на починалата в хода на делото негова майка З. Й. З., както и срещу Е. И. М. – гражданка на Р.Германия, за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в [населено място], [улица](предишно наименование „П. А. З.”) , съставляващо парцел V – 2,3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: [улица], имоти № 1030, № 1031, № 1026 и № 1029, заедно с 1/2 идеална част от втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня – клозет, стълбище на втория етаж, с предназначение, понастоящем променено на офиси, за предаване на 1/4 идеална част от подобренията в дворното място и за предаване на трети етаж – надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня – тоалет и тераса, придобит от Т. К. Т. по силата на наследствено правоприемство след смъртта на брат му А. Д. (починал на 12.07.2005 г.), който пък е придобил имота с договор за замяна, инкорпориран в НА № 10, том IX, дело № 3139/1980 г. на варненски нотариус.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени в първоначалното изложение към касационната жалба, Допълнение към изложението (вх.№ 28426 от 23.09.2015 г.) и Актуализирано изложение (приподписано от адвокат Е. Ф.) процесуално-правни въпроси систематизирани така: (І.1) „Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на влязло в сила решение ?”, (І.2) „Трябва ли при постановяване на съдебния акт съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните ?”, (І.3) „В случай, че приеме, че някое възражение не е основателно, не следва ли съдът да го обсъди в мотивите си ?”, (І.4) „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, преценка на всички приети по делото доказателства – поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и изрично ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията ми за неоснователни и защо игнорира някои доказателства по делото ?”, (І.5) „Как следва да се установят вторичните белези на недвижимия имот – площ и кубатура, с цел определяне на данъчната му оценка ?”, (І.6) „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила недопустимо решение ? Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо при оставена в сила на част от прекратено като недопустимо производство по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) като второ заведено дело, но и поради липса на правен интерес ?” , (І.7) „Може ли съдът да подменя съдържанието на нотариален акт без постановен съдебен акт за неговата отмяна ?” , (І.8) „Може ли съдът да постанови Решение при незавършило производство по заведена преписка в прокуратурата по престъпни обстоятелства от общ характер, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор ?” , (І.9) „Следва ли при нарушение изискванията на чл. 476 ГПК (отм.) респ. чл. 580 ГПК, нотариалното удостоверяване да се счита за нищожно в случаите, когато от съдържанието на н.а. е безспорно, че не е посочена цената на сделката, липсва предмет на спора поради неразделяне на жилищния имот на самостоятелни обекти и не са посочени престациите за продавача, както и допустимо ли е тези пропуски да се приемат за технически грешки, които могат да се отстранят по пътя на тълкуване на правните норми ?” , (І.10) „Следва ли единствено съдът да преценява при факт от съществено значение за установяване на обективната истина по делото и във въззивната жалба дали установяването на този факт изисква специални знания, както и кои от поисканите от страната доказателства са съотносими и следва да бъдат допуснати ?”. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по материално-правни въпроси, поставени в първоначалното изложение към касационната жалба и Актуализирано изложение (приподписано от адвокат Е. Ф.), систематизирани така : (ІІ.1) „Може ли да доведе до придобивна давност владение върху реална част от сграда, която не е обособена като самостоятелен обект ?”, (ІІ.2) „Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, трябва ли при спор за собственост да докаже, че е извършил действия, с които е демонстрирал пред останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си ?”, (ІІ.3) „Допустимо ли е опровергаване знание на законова разпоредба, с която като задължителен реквизит за форма на нотариалния акт е въведен месецът на издаването му ?”, (ІІ.4) „Следва ли съдът да прилага служебно сроковете по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, след като в закона е указано, че същите са давностни, а не преклузивни ?” и (ІІ.5) „Следва ли съдът да прилага служебно сроковете по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, след като в закона е указано, че сроковете при заведена процедура за поставяне под запрещение текат от узнаването на порока на договора ?”. Въпросите са поставени в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да приеме, че ответниците по иска (а сега – ответници по касация) разполагат с противопоставимо по отношение на касатора (ищец) право, отблъскващо претенцията за ревандикация на третия етаж – надстройка, въззивният съд е обсъдил заявените от ответниците като евентуални средства за защита възражения за придобивна давност. В решението е прието, че в полза на В. Н. Ф. и съпругата му Е. И. М. е изтекла кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, считано от 26.03.1999 г., като владението е основано на сключен договор за продажба, оформен посредством нотариално удостоверяване, признато за нищожно, поради липса на посочен месец в датата на нотариалния акт – НА № 38 от 1999 г. При така формираната правораздавателна воля се налага извода, че материално-правните въпроси по посочените по-горе пунктове ІІ.2 и ІІ.3, касаещи предпоставките за настъпване вещно-правния ефект на придобивната давност, имат обуславящо значение за изхода на спора в частта му, касаеща иска за предаване владението на третия етаж – надстройка. Обединявайки и уточнявайки двете питания (в съответствие с правомощията си, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) в правния въпрос относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му, касационният съд намира, че касационното обжалване на въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен иска за предаване владението на третия етаж – надстройка следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид обосновката към въпроса в посочения по-горе пункт І.8. се налага извода, че същият се основава на оплакването на касатора за допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката на свидетелските показания на свидетеля Р. Р.. Същите касаят спора именно в частта относно ревандикацията на третия етаж – надстройка, поради което основателността им следва да бъде преценявана при постановяването на решение по съществото на спора, а не в рамките на производството по чл. 288 ГПК по допускане на обжалването.
Отхвърлянето на иска в останалата част – по отношение 1/4 идеална част от дворно място, ? идеална част от втория етаж и 1/4 идеална част от подобренията в дворното място, е обосновано от въззивния съд със следните съображения: Прието е, че А. Д. (брат и наследодател на касатора) е придобил този имот (както и останалата ? идеална част от втория етаж, производството по отношение на която е прекратено с влязло в сила на 27.02.2007 г. определение) с договор за замяна от 1980 г. След сключването на 28.02.1983 г. на граждански брак със З. Й. З., с договор за продажба от 07.03.1983 г. А. Д. се разпоредил в полза на съпругата си с половината от придобитото по договора за замяна, т.е. 1/8 идеална част от дворно място, ? идеална част от втория етаж и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място. Въззивният съд е съобразил, че между страните по настоящото дело е налице сила на пресъдено нещо на влязлото в сила на 04.08.2011 г. решение, постановено в производството по гр.д.№ 4795/2005 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени като неоснователни предявения от Т. К. Т. против В. Н. Ф., Е. И. Ф. и З. Й. З. (1) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко-продажба от 07.03.1983 г., обективиран в НА № 41/1983 г. на варненски нотариус, за нищожен поради противоречие със закона, изразило се в липсата на продажна цена, както и (2) предявения в условията на евентуалност от Т. К. Т. против В. Н. Ф., Е. И. Ф. и З. Й. З. иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на същия договор за покупко-продажба от 07.03.1983 г. (НА № 41/1983 г.) поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят А. К. Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си. Предвид преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, регламентирана с чл. 299 ГПК, не е било допустимо в рамките на първоинстанционното и въззивното производство по настоящото дело да се разглеждат по същество доводите на Т. К. Т. срещу валидността на договора за покупко-продажба от 07.03.1983 г. – както тези за нищожност поради липса на продажна цена, така и за унищожаемост поради неспособност на А. К. Д. да разбира и ръководи действията си към момента на сключването му. По тази причина поставените въпроси в посочените по-горе пунктове І.1., І.4, І.5., І.9. и І.10. са неотносими към крайния изход на спора, което означава, че същите нямат обуславящо значение по смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо тези въпроси не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Обосновката към въпроси І.2. и І.3. пък сочи на извода, че същите съставляват обобщение на оплакването на касатора за допуснати процесуални нарушения при преценката на доводи и възражения на касатора. Предвид преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 4795/2005 г. по исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 31 ЗЗД, обсъждането на тези доводи и възражения по същество е било недопустимо, а само по себе си оплакването за допуснати процесуални нарушения не е годно да послужи едновременно като основание за допускане на обжалването, а впоследствие – и като основание за касиране на решението. Ето защо касационното обжалване не може да бъде допуснато и по тези две питания.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпроса от пункт І.6. Обосновката към него сочи на принципно непознаване на материята относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните актове, което провокира и несъгласието на касатора с изложените от въззивния съд мотиви. Наред с това въззивният съд не е приел, че е налице влязло в сила недопустимо решение, нито че такова се ползва със сила на пресъдено нещо. Не се установява и противоречие с представеното Решение № 1863 от 14.12.1999 г. по гр.д.№ 668/1999 г. на ВКС, ІV г.о., поради което и по отношение на този въпрос не са налице както общото, така и допълнително основание за допускане на касационното обжалване.
По-нататък, отхвърлянето на иска в частта извън претенцията за ревандикация на третия етаж – надстройка е обосновано със зачитането на прехвърлителното действие на следните сделки : (1) сключения на 12.08.1987 г. договор за издръжка и гледане между З. Й. З. със съгласието на съпруга й А. Д., по силата на който сина на прехвърлителката В. Ф. (по време на брака си с Е. И. М.) е придобил продадените на З. Й. З. през 1983 г. 1/8 идеална част от дворно място, ? идеална част от втория етаж и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място и (2) сключения на 19.08.1992 г. договор за продажба, по силата на който А. Д. със съгласието на съпругата си З. Й. З. (предвид характера на обекта – семейно жилище по смисъла на чл. 23 СК от 1985 г. /отм./) е продал на В. Ф. останалата половина от имота, придобит по силата на договора за замяна през 1980 г. В тази връзка въззивният съд е съобразил, че между страните по настоящото дело е налице сила на пресъдено нещо и на друга част от влязлото в сила на 04.08.2011 г. решение, постановено в производството по гр.д.№ 4795/2005 г. по описа на РС – Варна, а именно – за отхвърлянето като неоснователен на предявения от Т. К. Т. против В. Н. Ф., Е. И. Ф. и З. Й. З. иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба от 19.08.1992 г. (обективиран в НА № 29/1992 г. на варненски нотариус) поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят А. Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си. Като прави връзка с тази част от мотивите на въззивното решение, касаторът иска да се допусне касационното обжалване по въпрос І.7. Поставянето на този въпрос е обосновано с несъгласието на касатора с влязлото в сила решение по гр.д.№ 8877/2003 г. на РС – Варна. Последното, обаче, не може да бъде обект на проверка в рамките на настоящото производство, защото е постановено по друго гражданско дело и при това е влязло в сила, поради и въпрос І.7. не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по материално-правните въпроси извън тези по пунктове ІІ.2. и ІІ.3. Въпросът по пункт ІІ.1. не кореспондира с данните по делото, доколкото самият касатор, предявявайки претенцията си за ревандикация на третия етаж – надстройка имплицитно третира същия като самостоятелен обект и по делото липсват данни, които да опровергават този извод. Въпроси ІІ.4. и ІІ.5. пък се базират на предпоставката, че съдът служебно е повдигнал възражение за изтекла погасителна давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Това също не съответства на данните по делото. Видно от изявленията на адв. П. в о.с.з. 12.05.2015 г., протоколирани на гърба на л. 370 от въззивното дело, пълномощникът на ответниците се е позовала на изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение исковете за унищожаване на сделките, представляващи придобивни основания в полза на З. Й. З., В. Н. Ф. и Е. И. Ф.. При така заявеното възражение въззивният съд е бил длъжен да го обсъди, което е сторил с решението си.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 162,82 лв. (при данъчна оценка на третия етаж – надстройка в размер на 32 564,10 лв., л. 21 от делото на РС).
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на Окръжен съд – Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 643/2014 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на ХХІV състав на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф. (лично и като правоприемник на З. Й. З.) и срещу Е. И. М. – гражданка на Р.Германия, за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху трети етаж – надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня – тоалет и тераса, находящ се в сградата, построена в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м. и с адрес [населено място], [улица](предишно наименование „П. А. З.”) , съставляващо парцел V – 2,3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: [улица], имоти № 1030, № 1031, № 1026 и № 1029.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………….2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Т. К. Т. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 162,82 (сто шестдесет и два лева и 82 стотинки) лева. Съобщения да се изпратят както на адреса за кореспонденция, посочен от касатора – [населено място], к.к. ”Св. Св. К. и Е.”, п.к. 21-21, така и чрез пълномощника му адвокат Е. И. Ф. – [населено място], [улица], като се укаже, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на Окръжен съд – Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 643/2014 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на ХХІV състав на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф. (лично и като правоприемник на З. Й. З.) и срещу Е. И. М. – гражданка на Р.Германия, за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в [населено място], [улица](предишно наименование „П. А. З.”) , съставляващо парцел V – 2,3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: [улица], имоти № 1030, № 1031, № 1026 и № 1029, заедно с 1/2 идеална част от втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня – клозет, стълбище на втория етаж, с предназначение, понастоящем променено на офиси и за предаване на 1/4 идеална част от подобренията в дворното място.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: