О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 09.05.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1232 по описа на Върховния касационен съд за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. С. П., В. В. П. и А. В. П., чрез адвокат Д. Д., против въззивното определение от 30.11.2015 год. по ч. гр. д. № 430/2015 год. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено протоколното определение от 30.09.2015 год. по гр. д. № 56/2015 год. на Чепеларския районен съд, с което е прекратено производството по него в частта по исковете им по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо М. Л. Ч., в качеството му на [фирма], [населено място], че са собственици на имот от 190 кв. м., оцветени в жълт цвят на скица № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, представляващ част от ливада с площ 0.280 дка в строителните граници на [населено място], м. „Л.”, с пл. № 948, кв. 1 по плана на града от 1984 год., попадащ понастоящем в имот с идентификатор 23025.501.280 по кадастралната карта и регистри на [населено място], за който е отреден УПИ ХХІХ, кв. 2 и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот с площ от 190 кв. м.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на извода за недопустимост на предявения ревандикационен иск поради разрешен с влязло в сила решение спор за собствеността на процесния имот в предходно производство по иск с правно основание чл. 109 ЗС. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално настоящето производство да бъде спряно до произнасяне на тълкувателно решение по т. д. № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
В изложението към частната касационна жалба се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, обосновани с формулираните правни въпроси, произнасянето по които жалбоподателите считат да са обусловили извода на въззивния съд за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд поради наличие на основанието по чл. 299, ал. 1 ГПК. На първо място се поставя въпросът – формират ли сила на присъдено нещо мотивите на решение, постановено по иск с правно основание чл. 109 ЗС, с оглед приетото от въззивния съд, че с предходното влязло в сила решение между същите страни, с което този иск на жалбоподателите е бил отхвърлен, е формирана сила на присъдено нещо по отношение собствеността на имота на основание решението на поземлената комисия № 758 от 1996 год. за възстановяване на собствеността върху него. След като негаторният им иск против същия ответник е бил отхвърлен поради това, че не са били собственици на поддържаното основание, този въпрос не може да се решава отново, макар и в производство по ревандикационен иск, предивд забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите се позовават на противоречие по този въпрос, както и на свързаните с него: Обхваща ли СПН по негаторния иск въпроса за принадлежността на правото на собственост, както и налице ли е идентичност по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК между исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС по отношение на искането и основанието им, със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2001 год. ОСГК на ВКС, Р № 458 по гр. д. № 1526/09 год. ІV г. о. на ВКС, приемаща, че единствено диспозитивът на съдебното решение формира СПН между страните, но не и мотивите му, както е приел въззивният съд. Позовават се и на противоречива съдебна практика по въпроса дали решението по негаторния иск формира или не СПН относно правото на собственост, като са приложени определение от 15.12.10 по гр. д. 566/10 год. СтОС и определение № 103 от 12.03.12 год. по гр. д. № 88/12 год. ІІ г. о. ВКС /в което не е обсъждан поставеният въпрос/ и Р 1525 от 8.07.69 год. по гр. д. № 1027/69 год. І г. о. на ВС, както и определение от 27.04.12 год. по гр. д. № 2380/12 год. СтРС /без данни да е влязло в сила/, застъпващи противоречиво разрешаване на въпроса.
Поставените в изложението правни въпроси са релевантни за извода в обжалваното определение, в което въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр. д. № 557/2005 год. на ВКС, с което е отхвърлен предявен от настоящите жалбоподатели срещу М. Ч. иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставен от него в същия имот павилион, поради недоказване правото им на собственост върху имота, формира СПН по отношение въпроса за собствеността им върху него. Поради това приел за недопустимо пререшаването на този въпрос в настоящето производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни за предаване от ответника владението върху същия имот.
Настоящият състав констатира, че по образуваното с разпореждане на председателя на ВКС от 10.11.2015 год. т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС са поставени за разглеждане въпроси, свързани с негаторните искове. Разрешаването им неминуемо ще засегне и въпросът за предмета на делото по иска по чл. 109 ЗС, който е спорен в съдебната практика, вкл. и с оглед приложената от жалбоподателите такава към изложението им. Затова и настоящият състав на касационния съд счита, че образуваното тълкувателно дело по обуславящи правни въпроси налага спиране на настоящето производство до постановяване на решение по него /с оглед т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 год. по т. д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 1232/2016 год. на ІІ г. о. на ВКС до решаване на ТД № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: