O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 08.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1389 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 36137/18.12.2014 година на С. С. К. и Н. К. К. чрез адв.М. Т. – АК В. срещу Решение Nо 1634 / 13.11.2014 година по гр.д. Nо 1837/2014 година на ОС- Варна по уважения иск по чл. 108 ЗС, а качеството им на трети –лица помагачи на ответниците
Поддържа се , че решението е изцяло неправилно, като постановено при превратно тълкуване на доказателствата в рамките на проведения косвен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение на ищците , нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : за необходимостта от обсъждане на всички събрани по делото доказателства , заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните по наведените от тях твърдения и възражения, произнесен от въззивния съд в смисъл , обратен на този по Решение Nо 298 от 28. 04.2010 година по гр.д. Nо 3972/2008 год. на год. на ВКС- IV отд., постановено по чл. 290 ГПК и на Решение No 24 oт 28.01.2010 год. по гр.д. Nо 4744/2008год, на ВКС- I отд.,
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по поставения материално правен въпрос допустимо ли придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,с изтичане на пет-годишен давностен срок по чл. 79 ал.2 ЗС от влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, или необходимият за това давностен срок е винаги 10 години, съгласно чл. 79 ал1 ЗС,въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация И. К. и Й. К., с който се оспорват доводите на касатора и защитата му за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, поради липса на материално-правен или процесуално-правен въпрос имащ качеството на обуславящ изхода на спора , и същият да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, изложени са и съображения по неоснователността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за защита пред касационния съд.
С втора касационна жалба вх. Nо 36659/29.12.2014 година, В. К. Д. и А. Н. Д. чрез адв.К. К. АК В. , обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1634 / 13.11.2014 година по гр.д. Nо 1837/2014 година на ОС- Варна, в качеството им ответниците по уважения по отношение на тях ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Поддържа се , че решението е изцяло неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на изложени мотиви по направеното основно възражение за нищожност на реституционното решение 675/ 14.02.2000 година на ПК-В. в предметната рамка на проведения косвен контрол за материална законосъобразност, при нарушение на материалния закон- чл. 14 ЗСПЗЗ и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : за служебното провеждан на косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение , постановено в административно производство по реституция по ЗСПЗЗ при релевирана нищожност и относно задължението за излагане на мотиви по възраженията при обсъждане на всички доказателства , произнесен от въззивния съд в смисъл , обратен на този по Решение Nо 1300 от 18. 11.2008 година по гр.д. Nо 5533/2007 год. на год. на ВКС- V отд., и на Решение No 476 oт 17.03.2005 год. по гр.д. Nо 2712/2003 год. на ВКС- IV отд.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по поставения материално правен въпрос от кой момент следва да бъде зачитано придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, при кратката придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС, с довод , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационна жалба на В. и А. Д. – третите лица С. К. и Н. К. , с който отговор по същество не се оспорват доводите на касаторите за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, поради обусловеност от поставените материално-правни и процесуални въпроси към доводите , въведени с тяхната касационна жалба , изложени са и съображения за основателност на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на чл.280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , характера на заявения иск – ревандикационен иска на реална част от 1000 кв.м. от ПИ с обща площ от 4 560 кв.м. в [населено място], кв. Г. и дадената данъчна оценка от 21 075 лв. на спорната част и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационните жалби са процесуално допустими.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което е уважен заявения от И. С. К. и Й. С. К. иск, като на основание чл. 108 ЗС ответниците В. Д. , А. Д. и П. Х. да предадат собствеността и владението на следния недвижим имот- РЕАЛНА част от 1000 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5403.4149 по КК , бивш имот 293 , [населено място] , кв..“Г.“ м.“Б.-юг“, целят с площ от 4560 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ.
За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че в рамките на проведения косвен контрол за материална законосъобразност на реституционния административен акт- решение на ПК, ищците като наследници на С. И. К., са доказали , че извършената в тяхна полза реституция на земеделска земя на притежаван от наследодателя им земеделски имот ,в терен по парагр. 4 ЗСПЗЗ, е в съответствие на законовите процедури и изисквания, прието е , че заявените права на собственост на третите лица , както и на ответниците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност не са възникнали, тъй като до момента на реституцията придобивната давност не е текла.
След преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че касационно обжалване НЕ МОЖЕ бъде допуснато по нито една от двете подадени касационни жалби , поради липса на предпоставките на закона.
По касационната жалба на С. С. К. и Н. К. К.
Поставеният с изложението правен въпрос не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване .Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да бъде допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК правният въпроса следва да има разрешение в рамките на спора по делото , като даденото разрешение на въззивния съд е взето в противоречие със съществуваща задължителна съдебна практика на ВС/ВКС, обективирана в ПП на ВС, ТР на ОСГК на ВКС, ТР на ОСГТК на ВКС или постановени от ВКС решения по чл. 290 ГПК.
Въпросът за необходимостта от обсъждане на всички събрани по делото доказателства , заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните по наведените от тях твърдения и възражения, не може да се приеме за специфичен правен проблем , обусловил изхода на спора , доколкото същият като процесуално задължение на съда при вземане на решения е характерен за всяко едно съдебно исково производство и доколкото това задължение не се съблюдава от съда , то винаги е предмет на обсъждане в рамките на проверката за законосъобразност. Само по себе си твърдението на касатора , че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на посоченото изискване е оплакване касаещо законосъобразността на съдебния акт, но не може да бъде едновременно и довод за селекция и допускане на касационното обжалване.Посочените решения на съда по л. 290 ГПК касаят именно проверка в рамките на законосъобразността.
Вторият материално правен въпрос за допустимостта да се придобие имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ ,с изтичане на пет-годишен давностен срок по чл. 79 ал.2 ЗС от влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, или необходимият за това давностен срок е винаги 10 години, съгласно чл. 79 ал.1 ЗС , също не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване поради противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС, тъй като обуславящият изхода на конкретния спор за придобивното основание касае началния момент от който тече срока , а не касае въпроса дали следва да се приложат правилата за кратката придобивна давност или по-дългия срок на давността, след като при данните по делото срокът и по чл. 79 ал.1 респ. ал.2 ЗС не е налице.
По касационната жалба на В. К. Д. и А. Н. Д.
Искането да се допусне касационното обжалване не може да бъде уважено, след като въпросът за служебното провеждания косвен контрол за законосъобразност на реституционното решение , постановено в административно производство по реституция по ЗСПЗЗ при релевирана нищожност и относно задължението за излагане на мотиви по възраженията при обсъждане на всички доказателства ,не може да се приеме , че е разрешен е смисъл , обратен на този по Решение Nо 1300 от 18. 11.2008 година по гр.д. Nо 5533/2007 год. на год. на ВКС- V отд., и на Решение No 476 oт 17.03.2005 год. по гр.д. Nо 2712/2003 год. на ВКС- IV отд.
С посочените решения , касаят момента на приключване на реституционната процедура, съобразно на действащи правила на ЗСПЗЗ към момент , различен от този , в който е приключила реституцията на спорния недвижим имот по делото и действащите към този момент правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което и самата практика се явява неотносима към поставения материално правен въпрос. Цитираните съдебни решения са неотносми и по същество, доколкото не засягат проблема с провеждане на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност или нищожност на решението за възстановяване на собствеността на земеделски земи , изведен с поставеният въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Правният въпрос от кой момент следва да бъде зачитано придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, при кратката придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС, с довод , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР Nо 10/2012 год. на ОСГК на ВКС не може да обуслови извод за допускане на касационно обжалване , тъй като произнесеното решение не съдържа изводи, в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 36137/18.12.2014 година на С. С. К. и Н. К. К. чрез адв.М. Т. – АК В. срещу Решение Nо 1634 / 13.11.2014 година по гр.д. Nо 1837/2014 година на ОС- Варна, а качеството им на трети –лица помагачи на ответниците по уважения срещу последните иск по чл. 108 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 36659/29.12.2014 година, на В. К. Д. и А. Н. Д., заявена чрез адв. К. К. АК В. , срещу въззивно Решение Nо 1634 / 13.11.2014 година по гр.д. Nо 1837/2014 година на ОС- Варна, в качеството им ответниците по уважения по отношение на тях ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :