О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
Гр. София, 29.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданската колегия, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1411 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 19333 от 30.12.2016 г., подадена от С. Х. Д. и Р. Г. Д. чрез адвокат П. Г. от САК против въззивно решение № 2354 от 03.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1569/2016 г. по описа на Апелативен съд – София, ІІ гр. състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез гл.юрисконсулт Б. Б. е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” не е депозирал отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С първоинстанционното решение № 546 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 20236/2014 г., постановено от СГС, І-4 състав, Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъдена да заплати на С. Х. Д. и Р. Г. Д. сумата 39 890,50 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано от 16.12.2014 г. – обезщетение за ползата, от която ищците са били лишени чрез ограничаване на правото им да ползват съобразно правата си апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, втори надпартерен етаж, с площ 175,40 кв.м., като иска за главницата е отхвърлен за разликата над сумата 39 890,50 лв. до пълния претендиран размер от 43 500 лв. Иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 8 500 лв. е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е отменил решението на СГС в неговата осъдителна част и е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за исковия период от 16.02.2011 г. до 16.12.2014 г. в размер на 39 890,50 лв. с лихва за забава, считано от 16.12.2014 г. до окончателното изплащане. Апелативният съд е приел, че за времето от 27.11.2014 г. до 16.12.2014 г. претенцията е неоснователна, тъй като ищците са станали изключителни собственици на имота. За периода 16.02.2011 г. – 27.11.2014 г. претенцията е преценена като неоснователна поради отсъствието на връчена на служител на МРРБ покана, която да съдържа обективира желание за лично ползване на имота и да касае конкретно процесния отрязък от време.
В касационната жалба е инкорпорирано изложение на касационните основания с поставени въпроси, които могат да бъдат обобщени в две групи, а именно : (1) относно задълженията на съда да обсъди събраните по делото доказателства, както и да се произнесе в рамките на въведените с въззивната жалба доводи при съобразяване на ограниченията на чл. 269 ГПК и (2) относно съдържанието на поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС, включително необходимо ли е писменото поискване да обективира желание за лично ползване. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г.) поради противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, включително решения на състави на ВКС, постановени по реда чл. 290 ГПК и ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГК.
По отношение на въпросите от втората група, обобщени по-горе от касационната инстанция в съответствие с разясненията по ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като имат обуславящо значение за изхода на спора и се констатира противоречие със задължителната практика – ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГК и мотивите по т.ІІ.2 от ТР № 5 от 24.06.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпросите от първата група, които обобщават оплакванията на касаторите за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, по основателността на които ВКС ще се произнесе с решението по съществото на спора.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 797,81 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2354 от 03.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1569/2016 г. по описа на Апелативен съд – София, ІІ гр. състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2018 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите С. Х. Д. и Р. Г. Д. чрез процесуалния им представител адвокат П. Г. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 797,81 (седемстотин деветдесет и седем лева и 81 стотинки) лева, като ги предупреждава, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: