О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 12.05.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4751 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 27.06.2016 год. по гр. д. № 153/2016 год. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение от 23.12.2015 год. по гр. д. № 1141/2014 год. на Великотърновския окръжен съд и вместо това е постановил друго, с което признал за установено по предявения от [община] срещу [фирма] иск по чл. 108, във вр. с чл. 92 ЗС, че [община] е собственик на самостоятелно обособени обекти: магазин № 2, с идентификатор 65766.702.2152.4.2, със застроена площ 62.05 кв. м., заедно със съответната част от общите части от построената в ПИ 65766.702.2152, представляващ УПИ ІІІ, кв. 45 по действащия регулационен план на [населено място] сграда, находящ се на първи надземен етаж, офис № 14 с идентификатор 65766.702.2152.4.24, със застроена площ 31.46 кв. м., офис № 17, с идентификатор 65766.702.2152.4.21, със застроена площ 28.20 кв. м., офис № 18, с идентификатор 65766.702.2152.4.20, със застроена площ 16.17 кв. м., офис № 19, с идентификатор 65766.702.2152.4.19, със застроена площ 17 кв. м., офис № 20, с идентификатор 65766.702.2152.4.18, със застроена площ 17.72 кв. м., офис № 21, с идентификатор 65766.702.2152.4.17, със застроена площ 36.65 кв. м., офис № 22, с идентификатор 65766.702.2152.4.16, със застроена площ 34.38 кв. м., със съответните идеални части от общите части на същата сграда, както и на самостоятелно обособените обекти от допълнително изграденото подпокривно пространство, а именно: офис № 24, с идентификатор 65766.702.2152.4.27, със застроена площ 47.85 кв. м. и друг вид самостоятелен обект в сграда /таванско складово помещение/, с идентификатор 65766.702.2152.4.28, със застроена площ 275.40 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сградата, с местонахождение, граници и съседи на посочените магазин, офиси и таванско складово помещение, съгласно инвестиционния проект, одобрен на 4.11.2009 год. и е осъден ответникът [фирма] да предаде на общината владението върху тези имоти, както и да й заплати направените по делото разноски в размер на сумата 12 968.88 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Ив. И., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това се потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за собственост са били отхвърлени, с присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че релевантни за извода на съда са посочените множество материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани най-общо с тези за обема на учреденото право на строеж и задължението на съда да обсъди събраните доказателства във връзка с доводите на страните, като се позовава на допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се сочат и прилагат множество решения на ВКС, вкл. и постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община], чрез упълномощеното [фирма], оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се позовава на решен между страните спор за други обекти в същата сграда с влязло в сила решение на ВКС по гр. д. № 291/2011 год. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да уважи предявените искове за собственост след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че дружеството, касатор е построил в повече от уговореното между страните по представените три договора от 2006 год. за учредяване право на строеж за построената в имота, общинска собственост, сграда. От съдържанието на същите се установяват конкретните обекти, предназначени като обезщетение за общината срещу отстъпеното право на строеж, площта на които съгласно уговореното следва да е не по-малко от 50 % от РЗП на самостоятелно обособените обекти от построеното, съгласно одобрения проект. Посочените обекти за общината като площ /общо 360.03 кв. м./ съответстват на уговорката, с оглед РЗП по посочените в заповедта на кмета № 825 от 7.04.2006 год. като придружаващи офертите на касатора идейни проекти, както и в протокола на комисията от 28.03.2006 год., възлизаща в размер на 713.14 кв. м. От представените по делото копия от изработените към момента на сключване на договорите идейни проекти обаче се установява, че РЗП на първоначалните сгради в бившите УПИ ІІІ, ІV и V в кв. 45 възлиза на 903.26 кв. м. /а не 713.14 кв. м. /в този смисъл е и таблицата на приетата експертиза по този проект/, поради което и въззивният съд приел, че това е обемът на учреденото право на строеж. Съгласно сключените договори обезщетението за общината следва да е не по-малко от 50 % от общата РЗП на самостоятелно обособените обекти, поради което и посочените като такива в договорите три магазина и един офис не отговарят на необходимата за обезщетението площ от не по-малко от 451.53 кв. м. На това основание приел, че общината следва да бъде обезщетена и със самостоятелно обособения по проекта от 2009 год. магазин № 2 на първия надземен етаж от сградата, със застроена площ 62.05 кв. м.
По отношение останалите обекти въззивният съд приел, че същите са обособени като самостоятелни към датата на спиране на строежа – 4.07.2008 год., същите са изградени по разработения по проекта от 2009 год. трети етаж за цялата сграда и в подпокривното пространство в същия обем. Макар и да е установено от вещото лице, че конфигурацията на външния контур на застройката да е запазена, то проектът от 2009 год. е довел до цялостно преконфигуриране на обособените обекти и до построяване в повече от уговореното. При приложението на чл. 92 ЗС последното, представляващо обособените самостоятелни обекти на третия етаж и подпокривното пространство, предмет на спора, принадлежи на собственика на земята, като уговорките по договора за съотношение в обезщетението не намират приложение. При липсата на спор, че тези обекти са владеят от ответника, сега касатор, искът за ревандикацията им е уважен.
Следователно, за да обоснове извода си за строеж в отклонение от обема на учреденото право на строеж, уговорен между страните в договорите от 2006 год., въззивният съд е обсъждал данните за РЗП по изготвените към този момент идейни проекти на първоначалните три сгради и построеното въз основа на инвестиционния проект от 2009 год., съгласно който в първия надземен етаж на вече предвидената една сграда е обособен допълнително един магазин /процесния/, изграден е трети надземен етаж с 11 бр. офиси, част от тях /7/ – процесните, и подпокривно пространство с изграден офис и таванско складово помещение, предмет на настоящия иск /извън обектите, предмет на приключилото между страните предходно производство/. С оглед на това поставеният от касатора въпрос за установяване действителния обем на учреденото вещно право на строеж е обуславящ изводите на въззивния съд, като произнасянето по него противоречи на представената съдебна практика, приемаща, че разрешаването му е обусловено от волята на страните при учредяването му – решение № 316 от 20.05.2013 год. по гр. д. № 217/12 год. ІІ г. о., № 208 от 30.03.95 год. по гр. д. № 115/95 год. І г. о., решение № 980 от 12.12.94 год. по гр. д. № 781/94 год. І г. о. Поради това и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед наличието на представената задължителна съдебна практика /първото от цитираните решения е постановено по чл. 290 и сл. ГПК/, а останалите поставени от касатора въпроси относно начина на учредяване на суперфицията в конкретния случай, изменението в одобрения проект и значението на това изменение относно учреденото право на строеж подлежат на обсъждане при разглеждането на делото.
Същото основание за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице и по отношение поставения въпрос за характера на подпокривното пространство като обща част по предназначение, както и допуснатото увеличение в неговия обем при строителството на сградата обосновава ли извод за надхвърляне обема на учреденото вещно право на строеж. Настоящият състав намира да е налице противоречиво произнасяне по него с оглед разясненията в ТР № 34/83 год. ОСГК на ВКС и постановените по чл. 290 ГПК решение № 151 от 3.06.14 год. по гр. д. № 890/14 год. І г. о. и решение № 137 от 17.08.10 год. по гр. д. № 3954/08 год. ІІ г. о.
Останалите формулирани от касатора множество въпроси, вкл. и тези, свързани с тълкуване волята на страните по сключените договори, както и процесуалноправните такива относно обсъждане от съда на всички доводи и възражения на страните, вкл. и релевираното такова за придобивна давност, не следва да се приемат като такива, обосноваващи наличие на основание за допускане на касация, тъй като същите касаят спора по същество и подлежат съответно на обсъждане при разглеждане на делото.
По изложените съображения настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 147 от 27.06.2016 год. по гр. д. № 153/2016 год. на Великотърновският апелативен съд по касационната жалба на [фирма], чрез адвокат Ив. И..
Указва на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 615.28 лв. /шестотин и петнадесет лева и 28 ст./ и в същия срок да представи вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание. Да се укаже на касатора, че при неизпълнение на горното указание, производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: