О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София, 23.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. д. № 1438 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 30545 от 02.03.2018 г. на И. П. В. чрез адвокат В. Б. от САК против въззивно решение № 387 от 15.01.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 4982/2016 г. по описа на СГС, ГК, ІV „б” въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-35-174 от 15.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 734/2014 г. на СРС, І г.о., 35 състав. Съдът се е произнесъл по предявения иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на И. П. В., че Д. И. Б. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4359.212.8.20 по кадастралната карта на [населено място], Столична община, район „Л.”, одобрена със заповед № РД-18-14 от 06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 88,39 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 20 и с 5,013 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построен [жилищен адрес] находящ се в [населено място], район „Л.”,[жк], подробно описан в нотариален акт № 86, том 1, рег. № 1133, дело № 79/2009 г. на нотариус Л., както и И. П. В. е осъдена да предаде на Д. И. Б. владението върху описания имот.
Ответникът по касация Д. И. Б. чрез адвокат Б. Б. от АК – П. и адвокат К. М. от САК, е подал отговор, в който излага подробни съображения срещу наличието на основания за допускане на обжалването, както и срещу основателността на жалбата. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
В представеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката твърди, че обжалването следва да бъде допуснато, тъй като въззивното решение е недопустимо. Позовава се на наличието на неприключило наказателно производство, изхода от което е от съществено значение за крайния резултат по спора. В тази връзка е поставено и питането съставлява ли основание за спиране на гражданското дело висящото наказателно производство във фазата на прокурорска проверка при позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съобразно т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК следва да се пристъпи едва в случай, че Върховният касационен съд даде отрицателен отговор на въпроса дали е налице основание за допускане на касационното обжалване, за да се провери допустимостта на въззивното решение. С т. 8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК е формирана задължителна практика по приложението на чл. 182, б. „г” и „д” от отменения ГПК, аналогични на които са разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от действащия ГПК.
Изложено е, че съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното при наличие на обуславящо дело, за което съдът следи служебно (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК), като положението е аналогично при констатирани от съда при разглеждане на гражданскоправния спор престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи неговия изход (чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК). За разлика от хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, спиране на производството по гражданскоправния спор може да бъде постановено и без да е образувано наказателно преследване. Разяснено е, че когато посочените основания за спиране на производството са осъществени пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС въззивното решение подлежи на обезсилване като недопустимо. В случая е установено, че още по време на разглеждането на делото от първата инстанция е било образувано досъдебно производство (пр.пр.№ 5978/2015 г. на СРП, пр.№ 513000-1573/2015 г. на 09 РУ-СДВР) за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК с оглед данни за имотна измама с обект процесния недвижим имот. Не се спори, че до приключване на устните състезания пред СГС наказателното производство не е било приключило. Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 218,76 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 387 от 15.01.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 4982/2016 г. по описа на СГС, ГК, ІV „б” въззивен състав.
На касатора И. П. В. чрез адвокат В. Б. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 218,76 (двеста и осемнадесет лева и 76 стотинки) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за изпълнение на горното указание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :