О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 27.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4019 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 6697 от 14.06.2017 г., подадена по пощата на 13.06.2017 г. от В. К. С., Д. Ж. Д., Я. Ж. А., К. Д. Т., А. Т. А. и С. А. В. чрез адвокат Р. Ц. от АК – Б. против определение № 315 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 124/2017 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което им е върната подадената касационна жалба срещу въззивно решение № ІІ – 51 от 05.08.2016 г. по в.гр.д.№ 613/2016 г. на Окръжен съд – Бургас.
В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че предходният състав на ВКС неправилно е върнал касационната жалба, тъй като през 1998 г. имотът, предмет на спора, е бил оценен на 25 297 272 неденом.лв., т.е. към днешна дата цената му значително надхвърля прага от 5 000 лв., предвиден с чл. 280, ал. 2 ГПК. За определяне цената на владелческите искове приложима е разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК, а не на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това въззивният съд е извършил процесуални действия, които съставляват основание да се приеме, че жалбата е допустима, като при това в други подобни случаи ВКС е приемал за разглеждане касационни жалби срещу решения по владелчески искове.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Х. С., Ж. Д. П., В. И. Г., К. И. Р., Д. Г. О., Г. Г. О., Н. Д. О., К. Д. П., И. Я. П., К. Г. Т., П. Г. Т., П. А. М., Н. М. И., М. Н. К. и Н. И. Т. чрез адвокат Н. Д. от АК – Б., които поддържат, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 2 ГПК, изхожда от процесуално легитимирани лица и е насочена срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в хипотезата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (в редакцията, приета с ДВ, бр. 50 от 2015 г.), а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. /за граждански дела/, и тъй като не попада между предвидените изключения – исковете не са за защита на собственост и други вещни права, нито имат обуславящо значение по иск за собственост.
Определението е правилно.
В разглеждания случай съдът е сезиран с искове за защита на нарушено владение, чиято цена се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК – в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота. Само при липса на данъчна оценка база за определяне цената на иска представлява пазарната стойност на вещното право към момента на предявяване на иска (респ. – на съответните части от имота). Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като въпросът може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В конкретния случай данните по делото (изискано е представяне на данъчна оценка и цената на исковете е определена въз основа на нея) и приложението на цитираните императивни правни норми налагат извода, че цената на всеки от предявените шест владелчески искове възлиза на по 79,94 лв. при общ размер на данъчната оценка от 1 918,56 лв. И двете посочени стойности са под установения с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него жалба е процесуално недопустима и като такава правилно е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Аргумент за противното не може да се извлече от извършените от въззивният съд процесуални действия по администриране на жалбата. Същите не са съобразени с правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК и не обвързват касационната инстанция да приеме за разглеждане жалбата, подадена на 26.09.2016 г. срещу влязлото в сила на 05.08.2016 г. при условията на чл. 296, т. 1 ГПК съдебно решение. Не е налице основание да се приеме, че в други сходни случаи ВКС е процедирал по начин, различен от този с атакуваното определение. Напротив – видно от размера на указаната с Определение № 266 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 2188/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. подлежаща на внасяне от касатора пропорционална държавна такса, цената на разгледания от ВКС, ІІ г.о. владелчески иск е възлизала на 32 259 лв. – сума, далече надхвърляща предвидената с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Извод за противното не може да се извлече и от останалите представени от жалбоподателите актове на ВКС (Определение № 480 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 2462/2014 г. на ВКС, І г.о. и Определение № 649 от 28.11.2014 г. по гр.д.№ 4945/2014 г. на ВКС, І г.о.). На следващо място – разбирането на жалбоподателите, че цената на предявените от тях искове следва да бъде определена на база, различна от данъчната оценка на процесния имот към момента на предявяване на претенциите, не може да бъде споделено, тъй като е в пряко противоречие с чл. 70, ал. 1 ГПК и задължителната практика по приложението на тази разпоредба, обективирана с ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТР № 3 от 27.10.2014 г. по тълк.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГТК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 315 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 124/2017 г. на ВКС, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: