О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 27.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 90 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Н. Й. И. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Т. З., обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение № 441 от 26.10.2016 год. по гр. д. № 700/2016 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което искът й за делба на описаните недвижими имоти в [населено място], [община] е отхвърлен и делбата е допусната между ответниците Л. И. М., Г. С. Ш., Й. С. Ш., И. Л. М. и В. Л. М. при квоти: 6/10 ид. ч. за първия и по 1/10 ид. ч. за всеки от останалите.
В жалбата касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства и необоснованост, с искане същото да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго по същество на спора или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като се позовава на приложената съдебна практика, в т.ч. и ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, в противоречие с която въззивният съд се е произнесъл по въпроса за придобиване на съсобствения имот по давностно владение от страна на наследодателката на ответниците, респ. от последните. Поставя и въпрос относно дарението по нот. акт № 146/75 год. в полза на двете сестри, което не е обсъждано от въззивния съд като основание за съсобствеността на имота. Формулирани са и въпроси, касаещи доводите за неправилност на направените от съда изводи по отношение декларирането на имотите.
Съделителят В. М., чрез процесуалния му представител адв. Ат. У., в писмените му отговори поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.
Останалите съделители не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел, че процесните имоти са придобити от ищцата, сега касатор и сестра й Й. М., починала през 2010 год., на основание дарението по нот. акт № 146 от 1975 год. от техните родители, като независимо от разпоредителната сделка в имота останали да живеят техните родители. След смъртта на майка им Й. Т., през 1992 год., дъщерята Й. и съпругът й Л. М. завладели имотите, като са демонстрирали по отношение на сестрата на първата тяхното намерение за своене, като са отблъсквали всеки неин опит да ползва имотите, съобразно правата си, като изводът е обоснован със събраните гласни доказателства. Вследствие осъществяваното в необходимия срок владение са настъпили правните последици на придобиване на собствеността в патримониума на ответниците, в качеството им на наследници на починалата през 2010 год. сестра на касаторката, и между тях е допусната съдебната делба, а искът на Н. И. за делба на имотите е отхвърлен.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС /т. 1/ при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, а преценката ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Извод за такава вероятност в случая се налага от произнасянето на въззивния съд по основанието на иска за делба – съсобственост по дарение, при релевираното такова в исковата молба за останало в наследство от наследодателите Й. и Й. Т. дворно място, описано като поземлен имот пл. № 31 в кв. 1 с площ 2 348.72 кв. м., за което са отредени по плана три парцела – УПИ І-31 с площ 901.93 кв м., застроен с описаните сгради, УПИ ІІ-31 с площ 663.64 кв. м. и УПИ ІІІ-31 с площ 840 кв. м., незастроени, всички в кв. 1 по плана на [населено място]. Необходимостта от проверка на допустимостта на решението е обоснована и от произнасянето на съда по допускане на делбата между ответниците, поради което и наличието на горното основание за допускане на касационното обжалване прави безпредметно произнасянето по останалите релевирани от касаторката основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 441 от 26.10.2016 год. по гр. д. № 700/2016 год. на Пазарджишкия окръжен съд по по подадената от Н. Й. И. от [населено място], чрез адв. Т. З., касационна жалба.
Указва на касаторката да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: