О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 05.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1825/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 36416/18.03.2019 година на търговско дружество „Прогрес“ АД София заявена от процесуалния представител адв. Св. М. – САК срещу въззивно Решение Nо 1048 от 14.02.2019 год. по гр.В.д. Nо 9808/2016 година на Софийския градски съд, ГО II-Г въззивен състав.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 4112/08.04.2016 г. по гр.д. № 26058/2011 г. по описа на Районен съд – София с което е отхвърлен предявеният от „Прогрес“ АД срещу „Гимел“ АД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост в полза на ищцовото търговско дружество, на основание внасяне в капитала на ОП “Прогрес“ в периода 1985-1986 година, в последствие преобразувано в търговско дружество „Прогрес“ АД, на имот с пл.№ 1354 с площ от 4 дка, опашката на язовир „Искър“ община Панчарево, при посочените съседи, който имот представлява.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, с доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 197/28.06.2010 г. по гр.д. № 875/2008 г. на I – г.о., Решение № 713/18.10.2010 г. по гр.д. № 450/2009 г. на I – г.о., Решение № 97/25.02.2010 г. по гр.д. № 99/2009 г. на I – г.о., но без да е формулиран материално правен респ. процесуално правен въпрос, по който постановеното въззивно решение е произнесено в противоречие с цитираната каузална съдебна практика.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация „Гимел“ АД, чрез процесуалния представител адв. К. А. – САК, в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, а изложението за допускане на касационната жалба не отговаряло на изискванията предвидени в разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на второ отделение на гражданската колегия на ВКС, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима с оглед изискванията по чл. 280, ал.3 т.1 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано претендираният от търговско дружество „Прогрес“ АД терен да му е бил предоставен за стопанисване и управление от държавата. Решаващият съд се позовава на т.2г на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, и конкретно на дадените разяснения в смисъл, че фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП/отм./, респ. чл. 1 на ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавното имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване и управление на държавно предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки настъпва вещно – прехвърлителния ефект по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените – не се изисква извършването на други действия като „осчетоводяване“, „заприходяване в баланса“ и др, подобни, в зависимост от които да е постановено настъпването на вещно – транслативния ефект на този придобивен способ.
С обжалваното решение, въззивният съд приема, че по делото не е доказано, че претендирания от ищеца терен е бил предоставен за стопанисване и управление от страна на държавата на праводателя на ицщовата страна, базирайки се на доказателствата – Протокол № 51/11.11.1994 г. в който се сочи, че „Прогрес“ ЕАД поема всички активи и пасиви на ОФ „Прогрес“ по баланса ? към 31.12.1993 г., но в нито един документ по делото се установило, че процесната почивна база е била предоставена за ползване на ищеца. Приетите от съда експертни становища също констатират, че в счетоводството на дружеството – ищец по сметка „201“ липсава да е отразено право на собственост върху процесния терен.
По отношение на претендираните от ищцовото дружество движими вещи 7 – броя бунгала, ограда с портал, сондажен кладенец, резервоар, захранващ кабел и помпа, решаващият състав на въззивния съд приема, че ищецът не е изпълнил вменената му доказателствена тежест да установи, при условията на пълно главно доказване, че е собственик и на претендираните бунгала и принадлежности към тях.
След преценка на посочените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, условиe за допускане до касационно обжалване на въззивното решение е касаторът в защитата му да изведат материалноправен или процесуално правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да е обуславящ за изхода на спора, като общо основание за селектиране на касационната жалба, като с оглед поддържаните основания по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, да обосноват теза за противоречие със задължителната съдебна практика на съдилищата по този въпрос, или че същият се разрешава противоречиво, като посочат решенията на съдилищата, постановили обжалваното решение или се обоснове теза, че липсва съдебна практика по въпроса налага произнасяне по конкретното дело, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитието на правото.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, в рамките на който касационния съд да извърши селекция на касационната жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото е възможно жалбоподателя да влага в правния въпрос друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В правомощията на касационния съд е да уточни конкретизира, в изпълнение на служебните задължения на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, не дава възможност на касационния съд да проведе надлежно процесуалното си задължение за селекция и се явява пречка за допускането му. В настоящия случай , въпреки че страната касатор сочи наличие на противоречие с цитираната съдебна практика е пропуснала да формулира конкретно кой е правният въпрос , който е разрешен в поддържаното противоречие.Ако идеята на страната е , че противоречието е в неточното прилагане правилата на чл. 17а ЗППДОбП ( отм.) съдейки по цитираната съдебна практика, то този довод не може да бъде възприетза основателен , доколкото въззивното решение не сочи белези на несъответствие с цитираните съдебни решение, а още по –малко със задължителаната такава по ТР № 4/ 2016 г. на ОСГК на ВКС.
Доводите за принципно противоречие на решението на въззивния съд с практика на ВКС по съществото си съставлява довод за порок на акта, касаещ неговата неправилност. Проверката за законосъобразност обаче не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и не може да се извърши на етапа на селекцията на касационната жалба, а едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 36416 / 18.03.2019 г. подадена от „Прогрес“ АД, заявена чрез адвокат С. М. – САК от против Решение № 1048/14.02.2019 г. по гр.В. дело № 9808/2016 г. на Софийски градски съд, ГО II-Г въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: