О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
[населено място], 24.10.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1369 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
[община], Бургаска област, представлявана от кмета И. О., чрез пълномощника адв. Д. В., обжалва в срок въззивното решение № І-140 от 18.01.2017 год. по гр. д. № 1841/2016 год. на Бургаския окръжен съд, с което, след отмяната на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от общината против Г. Е. К. и М. А. К., двамата от [населено място] рид, иск за признаване по отношение на тях правото на собственост на общината и предаване от тях на владението върху имот, представляващ пасище, мера с площ 4.549 дка, м. „К. Т.”, землището на [населено място] рид, представляващ имот № 000105, при описаните в решението граници.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен, евентуално делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението към касационната жалба се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулиран правен въпрос относно упражняване на косвен съдебен контрол от съда при възражение за нищожност на решение за възстановяване на собствеността, произнасянето по който според касатора противоречи на представените решение № 15 от 25.01.2011 год. по гр. д. № 1302/2009 год. на І г. о. на ВКС, решение № 407 от 13.07.2010 год. по гр. д. № 289/2009 год. на І г. о. на ВКС, както и на сочените ТР № 5/2011 год. ОСГК, ТР № 9/12 ОСГК, ТР № 2/91 ОСГК на ВС. Касаторът формулира и допълнителни правни въпроси при позоваване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на касатора въз основа данните по делото, приема следното:
За да отхвърли предявения от общината иск за собственост, след отмяната на първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че с оглед липсата на доказателства за собствеността на общината, обуславяща извод за неоснователност на предявения от нея иск, не следва да се произнася по поддържания довод за нищожност на решението на поземлената комисия, от което произтичат правата на ответниците. Следователно, поставеният от касатора правен въпрос е относим към решаващия извод в обжалваното решение, като произнасянето по него противоречи на представената съдебна практика относно произнасянето на съда при разрешаване на гражданскоправен спор относно валидността на решението на поземлената комисия, имащо значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Спорът за собствеността върху имота е обусловен от твърденията в исковата молба за наличието на основанията по закон за общинска собственост, част от която въз основа на издаденото решение на ОбСЗГ- [населено място] от 2006 год. /при влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ/ е възстановена в патримониума на праводателите на ответниците, като именно позоваването на нищожността на последното е основанието, на което общината се позовава да е собственик към момента на предявяване на иска. Съдът е счел, че не следва да се произнася по този довод за нищожност на решението на ПК за възстановяване на собствеността, тъй като приел за недоказана първата предпоставка за основателност на иска по чл. 108 ЗС, което противоречи на съдебната практика по въпроса за инцидентното произнасяне на гражданския съд по валидността на административен акт, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, като обосновава и релевантност на поставения от касатора въпрос за обусловеността на произнасянето по него от наличие на основание за собственост, различно от това по чл. 25, ал. 1, респ. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
При горните съображения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК / последното основание по отношение вторият правен въпрос, доколкото не се констатира съдебна практика по него/ следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-140 от 18.01.2017 год. по гр. д. № 1841/2016 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от [община], чрез адв. Д. В., касационна жалба.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: