О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр. София, 27.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 666 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 11.11.2016 год. по гр. д. № 668/2016 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решението от 6.04.2016 год. по гр. д. № 528/2015 год. на първоинстанционния районен съд, гр. Павликени, с което са уважени исковете за собственост в съответните идеални части и в отхвърлителните му части, както и в частта, с която е уважено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за изменение на нотариалния акт № 39/2014 год. и решението от 20.05.2016 год. по същото първоинстанционно производство в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ответника Н. Н. за допълване на първото.
С горното въззивно решение е отменено основното първоинстанционно решение от 6.04.2016 год. в частта му за разноските, като е отхвърлена претенцията на ищците Б. и Т. Б. за заплащане от ответника на разноските им за адвокатско възнаграждение и са присъдени в тяхна тежест направените от ответника такива при извършена компенсация с оглед изхода на делото по предявените искове.
Въззивното решение се обжалва в срок от Н. Б. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ст. Я.-Й., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отменен нотариалния му акт за част от имотите в размер над уважените искове. Иска се обезсилване на въззивното решение в тази му част, респ. същото да бъде отменено, като се присъдят и направените в настоящето производство разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е формулиран следния правен въпрос: Може ли да се приложи законната последица на чл. 537, ал. 2 ГПК относно отмяна на констативен нотариален акт за собственост за по-голям обем от права /идеални части от имоти/ от тези, с които е уважена главната претенция по предявен установителен иск за собственост по отношение на същите имоти, посочени в констативния нотариален акт?
Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на задължителната съдебна практика, цитирана в изложението, част от която е представена към него – Р 172 от 11.07.12 год. по гр. д. № 1157/11 год. ІІ г. о и Р 266 от 28.11.12 год. по гр. д. № 61/12 год. ІІ г. о. на ВКС, в които е прието обратното на това в обжалваното решение.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касатора, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в „частта му, с която е уважено искането по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК”, включваща и обжалваната от касатора част относно втората група имоти, изключителна собственост на наследодателката Т. С., въззивният съд приел, че правата на наследниците й – синът Н. Н. и внуците Б. и Т. Б. общо по заместване на техния баща, починал преди наследодателката, са равни, т. е. по 1/2 ид. ч. Исковете на последните обаче са предявени в размер на по 1/6 ид. ч. за всеки от тях и с оглед на това същите са уважени до този размер, но с оглед притежаваната от ответника Н. Н. част в размер на 1/2 ид. ч. от тези имоти нотариалният му акт следва да се измени, като правата му се намаляват до този размер.
В представените от касатора решения на ІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаване на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца. След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид. ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи в по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота. Прието е, че неспазването на горното води до недопустимост на постановеното решение.
Следователно, произнасянето по поставения от касатора правен въпрос относно приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК в настоящия случай, в който предявените искове са уважени за част от имотите, така както са предявени и изменението на нотариалния акт на ответника е за повече от уважената част, е в противоречие с посочената практика на ВКС и обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 450 от 11.11.2016 год. по гр. д. № 668/2016 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от Н. Б. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ст. Я.-Й., касационна жалба в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е изменен нотариалния акт на ответника, като правата му за част от имотите /т. т. 5-10/ са намалени до посочения размер 1/2 ид. ч.
Указва на Н. Б. Н. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 35 лв., като представи в същия срок и вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: