О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр. София, 29.03.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3579 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 23.05.2018 год. по гр. д. № 180/2018 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 8.06.2017 год. по гр. д. № 201/2015 год. на Еленския районен съд в обжалваната от М. Т. М. част, с която са уважени предявените срещу него искове по чл. 108 ЗС за поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящи се в [населено място], [община], като е признато за установено по отношение на касатора, че Т. В. С., Д. В. П. и Х. Д. Д. са собственици на горните имоти и касаторът е осъден да им предаде владението върху тях, както и да им заплати сумата от 448 лв., представляваща обезщетение за ползването на първия от тях в периода 7.09.2010 год. до 7.09.2015 год., ведно със законната лихва, считано от 7.09.2015 год. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 712.77 лв.
Въззивният съд се е произнесъл и по направените пред него разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от М. Т. М., чрез пълномощника му адв. Кр. Д. от ВТАК, с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторът претендира присъждане на разноски.
Ищцата, ответник по касационната жалба – Т. В. С., чрез пълномощника й адв. К. Г., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради неотносимост на поставените правни въпроси, така и на съдебната практика, на която касаторът се позовава в изложението си. Евентуално жалбата се оспорва като неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения по същество. Претендира се присъждане на разноските за адвокатското възнаграждение по представения договор за правна помощ.
Другите ответници по касация – Д. В. П. и Х. Д. Д. не са взели становище по подадената жалба.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните относно релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за собственост срещу касатора са уважени, въззивният съд приел, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, както и правилно е квалифицирал исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, като се е произнесъл по възражението на ответника, сега касатор, за придобиване по давност на спорните два имота на основание добросъвестно владение. Отчел е изложените подробни мотиви на първоинстанционния съд относно действието на вписването на исковите молби, с направения правилен извод, че обратното действие на нищожността на правните сделки се разпростира и по отношение на трети лица, т. к. никой не може да прехвърли право, което не притежава. Въззивният съд споделил изложените от първоинстанционния съд подробни съображения и приел за правилни изводите му за основателност на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД поради наличие на предпоставките за уважаването им. По тези съображения относно приложението на чл. 272 ГПК потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Оплакванията на касатора в жалбата се свеждат до липса на изложени от въззивния съд мотиви, не са обсъждани и оплакванията му във въззивната жалба, както и по същество – ищците не са собственици, тъй като не са провели иск за връщане на имота по нищожната им сделка, преди вписването на исковата молба имотът е прехвърлен на ЕООД, което не е привлечено като страна по делото за прогласяване нищожността на сделката, влязлото в сила решение не му е противопоставимо, а то е прехвърлило имотите на касатора, който се позовава и на кратката придобивна давност.
Съобразно горните оплаквания в изложението касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Първото го обосновава с довод за противоречие със сочената съдебна практика на ВКС по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви в решението си, дори когато приема за правилно първоинстанционното решение и препраща към мотивите му, задължените му да отговори на всички оплаквания, както и да обсъди доводите във въззивната жалба за неправилност на обжалваното определение, задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК за излагане на мотиви и при приложение на чл. 272 ГПК – сочи се противоречие с Р 57 от 19.05.17 год. по гр. д. № 3457/16 год. І г. о., Р № 68 от 24.04.13 год. по гр. д. 78/12 год. на ІІ т. о., Р № 120 от 4.04.13 год. по гр. д. № 964/12 год. ІV г. о., Р № 157 от 8.11.11 год. по гр. д. № 823/10 год. ІІ т. о. и др.
Касаторът се позовава на противоречие и с т. 2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГК на ВКС, както и т. 19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС относно същността на въззивното производство и решаващата дейност на въззивния съд, на които разяснения противоречи произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Поставени са и множество материалноправни въпроси, свързани с прогласената за нищожна сделка, противопоставимостта на влязлото в сила решение спрямо последващия приобретател, правната квалификация на иска за защита на претендираното право на собственост при обявена нищожност на сделката, както и относно давностния срок за предявяването му; въпроси, свързани с противопоставимостта на решението по отношение на последващия приобретател, в контекта на вписване на исковата молба по иска за нищожност на сделката, за действието на нищожността по отношение на трети лица и др., с позоваване на противоречива съдебна практика.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира следното:
Съображенията на въззивния съд в обжалваното решение се свеждат до направените изводи за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилни правни изводи, което сочи на произнасяне на съда като контролноотменителна инстанция, дейността на която е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Посочването на произнасянето по възражението на ответника, сега касатор, както и позоваването на подробните мотиви на първоинстанционния съд, макар и при препращането на основание чл. 272 ГПК не обосновават извод за същността на въззивното производство и дейността на въззивния съд съгласно процесуалната уредба в действащия ГПК, която е решаваща по същество – при самостоятелна преценка на събраните доказателства въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора. В случая липсва анализ на събраните по делото доказателства, както и собствени фактически и правни изводи, т. е. липсва решаваща дейност на въззивния съд, която да е довела до решение по спора за собствеността на двата процесни имота, а оттук и да обоснове постановяване на потвърждаването на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Горните констатации обосновават извода на настоящия състав за наличие на грубо нарушение на процесуалните правила, относими към дейността на въззивния съд, което следва да се квалифицира като очевидна неправилност на въззивното решение, основание за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Този извод изключва произнасяне по останалите релевирани от касатора основания за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 214 от 23.05.2018 год. по гр. д. № 180/2018 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от М. Т. М. касационна жалба против него.
Указва на М. Т. М., чрез адв. Кр. Д., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/ и в същия срок да представи вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: