О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 21.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 473/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по молба вх. Nо……от 29.11.2018 година заявена от Т. В. Б., живуща [населено място], Б. област на Руската федерация за отмяна на влязло в сила Решение Nо 1373 от 16.06.2015 година по гр. д. Nо 992/2014 година на РС- [населено място], потвърдено с Решение Nо 4388 от 02.10.2015 година по гр.В.д. Nо 620/2015 година на ОС- Благоевград, недопуснато до касационно обжалване с Определение Nо 88 от 17.02.2016 година по гр.д. Nо 231/2016 година на ВКС-I г.о., с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Б., неин съпруг и от нея иск на основание чл. 124 , ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на 1/2 идеална част от мазе и 1/2 идеална част от таван на жилищна сграда, построена в УПИ **** от кв. 30 по плана на [населено място] , [община] по давност.
Отмяната се иска на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, с довод , че в хода на съдебното исково производство правото на защита на молителката е нарушено, тя не е взела участие делото , тъй като не е живяла в България , не е подписвала съдебните книжа по делото , не е била надлежно представлявана и в нарушение правилата на ГПК е постановен съдебен акт , от който е обвързана според закона.
По делото, в срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор – възражение от насрещната страна – И. Г. Б. , с който отговор , чрез адв.Х. Т. – АК Б. , се поддържа възражения, че молителката е знаела за спора по делото , винаги е била уведомявана чрез съпруга си К. Б. и правото и на защита в процеса не е нарушено.
При данните по делото и на основание чл. 307 ГПК , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира:
Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК Решение Nо 1373 от 16.06.2015 година по гр. д. Nо 992/2014 година на РС- [населено място], потвърдено с Решение Nо 4388 от 02.10.2015 година по гр.В.д. Nо 620/2015 година на ОС- Благоевград, влиза в сила с постановеното по чл. 288 ГПК Определение Nо 88 от 17.02.2016 година по гр.д. Nо 231/2016 година на ВКС-I г.о. за недопускане на касационно обжалване.
С оглед на изложените твърдения от самата молителка в молбата си за отмяна за времето, когато са и станали известни обстоятелствата , на който основава молбата си за отмяна – а именно м. юли 2018 година , настоящият състав на ВКС приема , че молбата за отмяна е заявена извън срока по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Заявената молба за отмяна от Т. В. Б. е подадена в съда на 29.11.2018 година , с основание по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК- нарушено право на защита в процеса , като изрично е посочено , че за съдебното производство , по което не е участвала като на страна и на чието решение се иска отмяната , е научила при връщането си в България през м. юли 2018 година .
Молбата за отмяна, с оглед на посочените данни , се явява процесуално недопустима от гл.т. на несъблюдаване на установените процесуално преклузивни срокове по чл. 305 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК , състав на Върховния касационен съд- първо отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. Nо……от 29.11.2018 год. заявена от Т. В. Б., живуща [населено място] , Б. област на Руската федерация за отмяна на влязло в сила Решение Nо 1373 от 16.06.2015 година по гр. д. Nо 992/ 2014 година на РС-Сандански, потвърдено с Решение Nо 4388 от 02. 10. 2015 година по гр.В.д. Nо 620/2015 година на ОС- Благоевград, недопуснато до касационно обжалване с Определение Nо 88 от 17.02.2016 година по гр.д. Nо 231/2016 година на ВКС-I г.о., с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Б., неин съпруг и от нея иск на основание чл. 124 , ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на 1/2 идеална част от мазе и 1/2 идеална част от таван на жилищна сграда, построена в УПИ **** от кв. 30 по плана на [населено място] , [община] по давност, на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК , като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК в седмичен срок от получаване на съобщението от молителя , че определението е обявено, с частна жалба пред друг тричленен състаав на ВКС.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на молителя Т. В. Б. , от посочения адрес в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: