O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 24.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 713/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 37596/20.12.2018 год. на П. С. Н. [населено място] чрез процесуалния представител адв. С. С. – АК В. срещу въззивно Решение No 1940 от 16.11.2018 година по гр. възз.д. Nо 2025/2018 година на ОС-Варна, в частта, с което е отменено решението на районния съд и е постановено ново, с което е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор *** с административен адрес – [населено място] [улица].
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса : семейна или индивидуална собственост представлява закупеното по време на брака дворно място по реда на §1, ал.2 от ПЗР на ПМС №235/26.09.2006 год. от единия съпруг, наследник на суперфициара? с довод, че няма съдебна практика и произнасянето ще бъде от значение за еднаквото и точно прилагане на закона.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност.
С писмено становище ответникът по касация Й. Г. А. чрез адв. С. С. АК В. изразява виждането си, че касационната жалба на П. А. е неоснователна, тъй като решението на въззивния със е правилно и обосновано. Поддържат се доводи за липса на предпоставки, които да обусловят допускане на касационното обжалване доколкото поставения правен въпрос не сочи на необходимостта от отклонения на тълкуването на разпоредбите на СК, касаещи условията на възникване на съпружеска имуществена общност. Претендират се разноски за касационното производство в размер на 1500 лв.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и на основание 280, ал.2 и ал.3 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем съдебен акт – решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба .
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил Решение № 530 от 12.02.2018 година постановено по гр.д.№ 2128/2016 година по описа на РС-Варна, в частта с която е отхвърлен иска за съдебна делба, заявен от Й. Г. А. срещу бившата си съпруга П. С. А. (Н.) и нейната сестра Е. С. Н. на ПИ с идентификатор *** с административен адрес – [населено място] [улица], съставляващо дворно място с площ от 227 кв.м., придобито чрез закупуване на основание по § 1, ал.2 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 год. и е постановил ново решение, с което е допуснал съдебна делба на посочения недвижим имот, между тримата съделители при права – по 1/4 идеална част за бившите съпрузи и 1/2 идеална част за съделителя Е. Н..
За да възприеме тезата на въззивника Й. А., че е налице съсобственост по отношение на дворното място и делбата му следва да се допусне, решаващият – въззивен съд е приел, че придобивният способ – закупуване на дворно място, общинска собственост върху което е било надлежно учредено право на строеж в лицето на наследодателя на двамата ответника, по реда и на основание по § 1, ал.2 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 год. от страна на П. А., като наследник на суперфициара – С. Н. (баща), доколкото като процедура е осъществена по време на брака на Й. и П. А. и касае възмездното придобиване на вещни права по отношение на недвижим имот, не изключва императивните правила на чл. 19, ал.1 СК/85 – отм. (приложим режим с оглед факта на прекратяване на брака през 2007 година) за придобиване на тези права в режим съпружеска имуществена общност. Прието е, че правоимащо лице по смисъла на нормативния акт (в случая ПМС № 235/1996 г.) не означава придобиване на вещното право в индивидуална собственост, доколкото, въпреки наведените възражения, не е установено, че вложените средства имат извънсемеен, личен произход или че, идеалната част на бившия съпруг след прекратяване на брака е придобита на основание придобивна давност (в каквато насока са били евентуално поддържаните възражения на П. А.).
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките, установени от законодателя за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК нито на чл. 280, ал.2 ГПК.
Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване следва да е приложен закон, по който няма съдебна практика или има такава, която бележи колебания и именно това е причината да се иска от съда произнасяне, което да внесе яснота по приложението на закона, да уеднакви съдебната практика и доразвие юриспруденцията.
При данните по делото не може да бъде споделена теза, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради необходимостта да се уеднаквява съдебната практика по см. на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроси касаещи възникване на съпружеска имуществена общност по отношение на вещи и вещни права, придобити по време а брака на съпрузите и последиците и.
Разпоредбите, съответно на чл. 13, ал.1 СК/68 – отм., чл. 19, ал.1 СК/86 – отм. и чл.21, ал.1 СК/2009 г. уреждащи режима на придобиване на вещни права в режим на съпружеска имуществена общност (респ. само в режим на общност) не поставя изисквания към придобивния юридически способ на правото на собственост. Изрично уредените хипотезите при които, придобитото на името на някой от съпрузите имущество не попада в този режим, касае безвъзмездното придобиване по дарение и наследяването, респ. произхода на вложените средства, но не изключва нито едно от възмездните придобивни основания. Специфичният фактически състав на закупуване на недвижим имот по реда и на основание по § 1, ал.2 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 год., който определя кръга на лицата и условията при които може да се придобие недвижим имот – държавна (общинска) собственост не предполага тълкуване на вещно правните последиците от самата сделка, доколкото тези условия за валидността и са били налице.
Не може да се сподели за основателен довода на касатора, че въззивното решение е нищожно, процесуално недопустимо или очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Сочената разпоредба на чл. 280, ал.2 ГПК предполага по принцип служебна проверка на валидността на обжалваното въззивно решение от гл.т. на спазени основни процесуални правила при постановяване на съдебното решение – законен състав, правен интерес от обжалването, надлежно упражнено право на иска и др.
Очевидна неправилност по чл. 280, ал.2 предл. 3 ГПК като основание за служебно допускане на касационното обжалване би била налице, когато е може да се констатира такова процесуално нарушение, при постановяване на въззивното решение, което не може да бъде оставено като законосъобразен съдебен акт в правния мир – грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес.
Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от видимо нарушение на общите принципи на правото в степен, че законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила .
В конкретния случай, не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение страда от тежък, очевиден порок, доколкото това решение е постановено (като валидно и процесуално допустимо) в съответствие на закона и практика на ВКС по приложението му.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 37596/20.12.2018 год. на П. С. Н. [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. С. С. – АК В. срещу въззивно Решение No 1940 от 16.11.2018 година по гр. възз.д. Nо 2025/ 2018 година на ОС-Варна, в частта, с което е отменено решението на районния съд е постановено ново, с което на основание чл. 344, ал.1 ГПК е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор *** с административен адрес – [населено място] [улица] между страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :