О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 09.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 4987 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от М. Й. П. от [населено място], чрез адв. Ж. Д., частна касационна жалба против определение № 366 от 14.09.2016 год. по ч. гр. д. № 418/2016 год. на Апелативен съд- гр. Велико Търново, с което е потвърдено определението от 5.07.2016 год. по гр. д. № 1374/2015 год. на Великотърновския окръжен съд. С него окръжният съд, като въззивна инстанция, е върнал подадената от същия жалбоподател касационна жалба против постановеното въззивно решение поради неотстраняване нередовностите в нея в дадения седемдневен срок и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Следователно, пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил разпореждане на въззивния съд за връщане на касационна жалба срещу постановеното от него решение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, в упражнение на своята компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно горната разпоредба когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, в случая инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК /мотивите на ТР № 1 от 21.07.2010 год. по т. д. № 1/2010 год. ОСГТК на ВКС/. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Поради това и подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима, същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. Без значение е посочената в обжалвания съдебен акт възможност за касационно обжалване, тъй като обратният извод следва от закона.
С оглед на тези съображения настоящата инстанция не следва да се произнася по релевираните в приложеното изложение основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящето производство жалбоподателката следва да заплати на ответника И. П. Й. направените в настоящето производство разноски за платено адвокатско възнаграждение 500 лв., претендирани в представения писмен отговор чрез пълномощника му адв. Кр. К..
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Й. П. от [населено място], чрез адв. Ж. Д., жалба против определение № 366 от 14.09.2016 год. по ч. гр. д. № 418/2016 год. на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА същата на жалбоподателката.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4987/2016 год. на ВКС, Второ г. о.
Осъжда М. Й. П. от гр. В. Т., [улица] да заплати на И. П. Й. от [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката, на която да се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: