О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 08.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1885 по описа за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 26762 от 26.02.2019 г., подадена по пощата на 25.02.2019 г. от П. Й. М. чрез адвокат С. Б. от САК против въззивно решение № 189 от 10.01.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 1658/2018 г. на СГС, ГК, ІІ „б” въззивен състав.
С атакуваното решение частично е отменено решение № 155173 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 26796/2012 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, като вместо това е постановено, че се отхвърля предявения от П. Й. М. против Е. Т. Ч. иск за делба на апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 79,36 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ 2,69 кв.м. и с 2,253 % идеални части от вход В и вход Г на сградата и от правото на строеж, както и се отхвърля предявения от Е. Т. Ч. против П. Й. М. иск за делба на застроено дворно място в [населено място], район С., [улица], с площ от 1 025 кв.м., представляващо парцел ** от кв. 21 по плана на м. „О.”, [населено място], с идентификатор ***, ведно с изградения в имота складов обект. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите, в които е признато за установено по възражението на Е. Т. Ч. на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.), че е налице преобразуване на лично имущество на Е. Т. Ч. в придобиването на процесния апартамент № 56 в[жк]с лични средства за 1/2 идеална част от имота, както и е отхвърлено възражението за пълна трансформация при придобиването на имота.
Жалбата е насочена срещу частите на въззивния акт, в които (след отменяване на решението на СРС) е отхвърлен иска за делба на процесния апартамент № 56 и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която по възражението на Е. Т. Ч. на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) е признато за установено, че е налице преобразуване на лично имущество на Е. Т. Ч. в придобиването на същия апартамент с лични средства за 1/2 идеална част от имота.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация Е. Т. Ч. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат И. Х. от САК, като поддържа отсъствие на основание за допускане на обжалването, както и неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 27.08.1971 г. и е прекратен с развод с решение, влязло в сила на 21.04.2004 г. Въз основа показанията на свид. Е. Т. (дъщеря на страните), както и признание от страна на П. Й. М., съдържащо се в неговата въззивна жалба, е прието за установено, че страните са се разделили трайно през 1994 г. Процесният апартамент е закупен на 19.06.1995 г. С оглед последното и при позоваване на ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ВС на РБ, ОСГК и Решение № 43 от 05.04.2013 г. по гр.д. № 802/2012 г. на ВКС, II г.о., въззивният съд е приел, че вещта е лична собственост на Е. Т. Ч., тъй като е закупен по време, когато страните са били в трайна фактическа раздяла. По тази причина е отхвърлен иска за делба. Обсъдено е заявеното от Е. Т. Ч. възражение, квалифицирано от съда като такова по чл. 21, ал. 2 СК (отм.), в която връзка е прието, че имотът е закупен със средства, получени от продажбата на дворно място в[жк], представляващо индивидуална собственост на бившата съпруга до размер на 1/2 ид.ч. и съпружеска имуществена общност (СИО) – за останалата 1/2 ид.ч. С това е обоснован извод за основателност на възражението по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) за придобиване на 1/2 идеална част от апартамента с лични средства. Относно останалата 1/2 идеална част е подчертано значението на обстоятелството, че имотът е закупен по време на трайната фактическа раздяла между страните (с прекъсната всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях), като обстоятелството, че за това са вложени пари от продажбата на имота в „Г. баня” не превръща половината апартамент в СИО.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Констатацията за наличието на някое от основанията за допускане на обжалването, регламентирани с чл. 280, ал. 2 ГПК, изключва обсъждане на въпроса дали са налице (и) тези по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая се поставя под съмнение допустимостта на произнасянето в диспозитива на въззивното решение по възражението на Е. Т. Ч., квалифицирано от съда като такова по чл. 21, ал. 2 СК (отм.). По силата на чл. 236, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 ГПК, съдът се произнася с решение по исковете, с които е сезиран, в който смисъл законът изисква решението да съдържа „какво постановява съдът по съществото на спора”, а възраженията подлежат на обсъждане в мотивите, които се излагат „към решението”. Съответно – със сила на пресъдено нещо се ползва само „решението”, а изложеното в мотивите – само досежно възраженията за право на задържане и прихващане (чл. 298, ал. 4 ГПК), каквото процесното не представлява.
Изложеното мотивира ВКС да приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на обжалването по обуславящото произнасяне досежно възражението на Е. Т. Ч. по чл. 21, ал. 2 СК (отм.), което налага допускане на обжалването и по обусловения иск за делба на процесния апартамент № 56.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 189 от 10.01.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 1658/2018 г. на СГС, ГК, ІІ „б” въззивен състав в частите, с които (1) частично е отменено решение № 155173 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 26796/2012 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, като вместо това е постановено, че се отхвърля предявения от П. Й. М. против Е. Т. Ч. иск за делба на апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 79,36 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ 2,69 кв.м. и с 2,253 % идеални части от вход В и вход Г на сградата и от правото на строеж, както и (2) първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е признато за установено по възражението на Е. Т. Ч. на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.), че е налице преобразуване на лично имущество на Е. Т. Ч. в придобиването на процесния апартамент № 56 в[жк]с лични средства за 1/2 идеална част от имота.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.01.2020 година от 9 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора П. Й. М., чрез процесуалния му представител адвокат С. Б. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: