О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 14.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3495 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1784 от 24.04.2015 г. на [община], представлявана от адвокат И. М. Г. от АК – С., насочена срещу решение № 144 от 21.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 35/2015 г. на ОС – Смолян.
В срока по чл. 287 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация В. Р. Ф. чрез адвокат Д. Н. К. от АК – С., който възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, по преценката за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
С посоченото решение окръжният съд е потвърдил решение № 569 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 271/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, с което е признато по отношение на [община], че към момента на одобряване на кадастралната карта на [община] е налице кадастрална грешка, изразяваща се в неправилно записване на [община] като собственик на поземлен имот с идентификатор № 44402.500.316 по КК и КР на [населено място], с площ от 1 545 кв.м., при граници: поземлен имот с идентификатор № 44402.500.842, № 44402.500.315, № 44402.500.313, № 44402.500.312, № 44402.500.311 и № 44402.500.841, вместо на действителния собственик В. Р. Ф..
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК са поставени три правни въпроса, като се поддържа, че относно третия от тях въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на останалите два произнасянето ще е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Настоящият състав на съда намира, че нито един от формулираните в изложението въпроси няма обуславящо значение за изхода на спора, тъй като същите не са предмет на обсъждане в мотивите на атакуваният акт. В този смисъл не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване на релевираните от касатора основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това, към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следва да се пристъпи едва в случай, че Върховният касационен съд даде отрицателен отговор на въпроса дали е налице основание за допускане на касационното обжалване при условията на т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК – поради вероятна недопустимост на съдебното решение. В практиката на ВКС последователно се приема, че е недопустимо предявяването на иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в редакцията преди измененията и допълненията, публикувани в ДВ бр.49 от 13.06.2014 г.) за установяване право на собственост върху имот, когато техническите характеристики на имота, съставляващи основни кадастрални данни (за поземлените имоти: идентификаторите им, точното местоположение чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът; за сградите: очертанията, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес; за самостоятелните обекти в сграда: местонахождение; етаж; предназначение) са отразени правилно в кадастралната карта и кадастралните регистри (така : Решение № 867 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 5397/2008 г., І г.о., Решение № 9 от 05.02.2015 г. по гр.д. № 4105/2014 г., ІІ г.о.). Видно от исковата молба, ищецът В. Р. Ф. не е поддържал да е налице несъответствие между техническите характеристики на процесния имот и отразяването на същия в КК и КР, поради което и предявения от него иск не може да бъде определен като такъв по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Наред с това, съпоставката между петитума на исковата молба и произнасянето на въззивния съд сочи на несъответствие между сезирането и разгледаната претенция, което мотивира касационния съд да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50,22 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 1784 от 24.04.2015 г. на [община], представлявана от адвокат И. М. Г. от АК – С., насочена срещу решение № 144 от 21.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 35/2015 г. на ОС – Смолян.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2016 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора [община], представлявана от адвокат И. М. Г. от АК – С. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50,22 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: