О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 25.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4085 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационнната жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център [населено място], против въззивното решение № 1379 от 15.06.2017 год. по в. т. д. № 922/2015 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 43 от 7.01.2015 год. по т. д. № 243/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от държавата срещу [фирма], [фирма], със седалище в [населено място] и [фирма], със седалище в [населено място] установителен иск за собственост на 218.5 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 04279.612.93.1.13 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 922 кв. м., представляващ боксова зала. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира присъждане на направените в трите съдебни инстанции разноски, съгласно представен списък.
От ответниците по подадената касационна жалба [фирма], чрез пълномощниците му адвокатите Вл. З. и Д. П., в представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което иска то да не бъде допуснато. Евентуално оспорва жалбата като неоснователна с искане обжалваното решение да се потвърди.
Касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По релевираните в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд в правомощията си на въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил първоинстанционното решение от 7.01.2015 год. по гр. д. № 243/11 год. на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от държавата срещу ответните три дружества пасивно субективно съединени положителни установителни искове за собственост на спорния имот, представляващ част с площ 218.5 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 04279.612.93.1.13 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 922 кв. м., представляващ боксова зала.
За да обоснове този извод, въззивният съд приел, че с прехвърлянето на помещенията в триетажното ниско тяло – кинозала и обслужващи помещения от [фирма] на [фирма] съгласно заповед № РД-02-14-471 от 23.03.2000 год. и от [фирма] на [фирма] с договор за покупко-продажба с нот. акт № 118 от 5.11.2002 год. по нот. д. № 309/2002 год. е настъпил вещнопрехвърлителния ефект и по отношение на спорния имот, представляващ принадлежност към прехвърления такъв, независимо, че не е посочен в актовете. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 98 ЗС относно разпростиране на вещнотранслативното действие и по отношение на принадлежностите към главната вещ, предмет на разпореждането, като несамостоятелни помещения, конструктивно и функционално предназначени да я обслужват, независимо от това дали е предадена фактическата власт върху тази принадлежност. Относно статута на спорния имот като несамостоятелно обслужващо помещение към друг имот в същата сграда, съдът кредитирал приетите по делото заключения на техническите експертизи и данните в одобрения архитектурен проект от 1970 год. и издаденото разрешение за строеж от 1972 год. Съгласно данните в кредитираното от съда заключение на вещото лице М., относно ситуиране на спорния имот в сутеренната част на ниското, триетажно тяло на сградата, както и наличната технологична и функционална връзка с останалите помещения в сутерена, съдът приел, че то е обслужващо помещение към намиращата се в същото ниско тяло кинозала. Установено е, че тази съществувала фукнционална връзка впоследствие при фактическото преустройство е нарушена при липса на строителни книжа и одобрени проекти с избиване на нов отвор в налична конструктивна шайба към съседната висока сграда, което не променя характера на спорния имот като несамостоятелен такъв, обслужващ кинозалата. Обратен извод не следва и от извършената впоследствие промяна в кадастралния регистър по искане на управителя на едно от ответните дружества, с обособяване на отделен идентификатор за цялата площ на съответното ниво -2, а именно 922 кв. м., записан върху схемата на комплекс „С.”. Несамостоятелният характер на спорния имот е потвърден и от заключението на вещото лице Г., като съдът не е кредитирал същото в останалата му част относно обслужващото значение на имота за цялата сграда, включваща както високото, така и ниското тяло, представляващи по проект единен архитектурно-строителен ансамбъл. Аргумент за извода е намерил в разположението на спорния имот, попадащ в строителния контур на ниското тяло и съществуващата функционална връзка с останалите помещения в него по одобрения проект, а не съгласно последващото фактическо преустройство без строителни книжа.
Въззивният съд е зачел вещнопрехвърлителния ефект на преминаване правото на собственост от държавата към търговското дружество [фирма], [населено място] върху помещенията в триетажното ниско тяло – кинозала и обслужващи помещения, позовавайки се на предаването им от [фирма] на [фирма], в изпълнение на цитираните заповеди от 1992 год. /№ № 1357 и 1773/ в кредитираното заключение на експертизата относно включването им в капитала на дружеството, и въз основа на представените писмени доказатества, в т. ч. и заповедта с № РД-02-14-1320 от 5.07.99 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и впоследствие разпореждането от последното дружество в полза на [фирма], с нот. акт № 118/5.11.2002 год., въз основа на което е настъпил същия ефект и по отношение на спорния имот, като обслужващото кинозалата помещение. В подкрепа на този извод бил и съставения АДС № 400/18.12.2000 год. за частна държавна собственост с отразяване включването на актуваните имоти в капитала на това дружество, както и факта, че в съставения АДС № 436 П/18.05.2006 год. този имот не е актуван.
Въз основа на горните съображения за настъпване на транслативния ефект на разпореждането от държавата в полза на праводателя на първото дружество, искът за собственост на държавата е намерен за неоснователен.
Същият извод за неоснователност е направен и по отношение на евентуално поддържаното основание за собственост върху спорния имот от страна на държавата – придобивна давност от изземването на имота през 1992 год. до настоящия момент, въз основа на същото съображение за несамостоятелния характер на помещението, изключващо приложение на този релевиран придобивен способ.
С оглед изложените съображения на въззивния съд решаващо такова за неоснователност на иска за собственост на държавата е зачетения транслативен ефект на разпореждането й в полза на [фирма], а оттук и последващата разпоредителна сделка и извършените апорти. Въпросът за действието на заповедта на министъра за безвъзмездно предоставяне на имоти от едно дружество на друго и отричане на вещноправния й ефект на придобивен способ е поставен от касатора, поддържайки становище за принадлежността на правото на собственост при липса на разпоредителни действия в полза на праводателя на първия ответник. Разрешаването му е в смисъл зачитане на транслативен ефект относно правото на собственост върху кинозалата, а оттук и върху обслужващите я помещения, едно от които е прието да е спорният имот, представляващ сега боксова зала. С оглед съображенията на касатора обуславящият правен въпрос може да бъде конкретизиран и уточнен от касационния съд съгласно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: Предоставянето на имущество със заповед на министър, издадена на основание чл. 18, ал. 2 ЗДС на дружество, което е персонифицирано, без да е увеличен капитала му, без да е внесен апорт, без да е спазен ТЗ и ПРУПСДП /отм./ поражда ли вещноправно действие? Произнасянето по приложеното влязло в сила решение № 886 от 3.05.2016 год. по гр. д. № 5138/2015 год. на БлОС е в обратен смисъл, което обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./, а разрешаването на по-общия въпрос за предпоставките за преминаване правото на държавна собственост към държавни предприятия с представените решения на ВКС по чл. 290 ГПК – Р 33 от 6.04.2011 год. по гр. д. № 992/2010 год. ІІ г. о. и Р 111 от 25.02.2016 год. по гр. д. № 6821/2014 ІІ г. о. обосновават наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в същата предходна редакция на закона.
Поставените в изложението въпроси, напр. за възможността да се придобива в собственост както въз основа на сделки, така и по давност, на имот, ако същият може да функционира като самостоятелен обект на собственост и да се обособи като такъв, за приложението на чл. 98 ЗС, както и процесуалноправните такива, не представляват такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по своята същност представляват доводи за неправилност на изводите на съда.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1379 от 15.06.2017 год. по т. д. № 922/2015 год. на Софийския апелативен съд по подадената от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център [населено място], касационна жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: