О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 22.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3090 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4108 от 23.06.2017 г., подадена от [община], представлявана от Кмета С. Р. чрез юрисконсулт М. С. против въззивно решение № 70 от 17.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 195/2017 г. на Окръжен съд – Сливен.
Ответниците по касация М. Н. П., М. С. М., Е. Д. С., М. Д. Г., Я. Г. Н., Г. Г. И., В. М. П., З. М. Б., И. Т. И., И. Т. И., Я. Г. К., С. Г. С. и Д. М. Б. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Е. Х. от АК – С., като поддържат, че не са налице основания за допускане на обжалването.
Ответникът по касация И. Г. М. не е депозирал отговор.
Ответниците по касация К. И. С. и С. Н. С. не са депозирали отговор.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е потвърдено постановеното при участието на трето лице помагач на страната на ответниците – [община], Решение № 158 от 24.02.2017 г. по гр.д.№ 2821/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС спрямо ответниците по иска К. И. С. и С. Н. С., че ищците М. Н. П., М. С. М., Е. Д. С., М. Д. Г., Я. Г. Н., Г. Г. И., В. М. П., З. М. Б., И. Т. И., И. Т. И., Я. Г. К., С. Г. С., Д. М. Б. и И. Г. М. са собственици на поземлен имот 010010 – нива с площ 7,749 дка, находяща се в м. „И.” в землището на [населено място], [община] и поземлен имот 010019 – нива с площ 6,983 дка, находяща се в м. „И.” в землището на [населено място], [община], като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на имотите.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните ниви с оглед постановените по преписка вх.№ 11337 от 28.02.1992 г. на О. – С. две решения с №№ 147 от 02.10.1995 г., касаещи съответно имот пл.№ 111 (сега – имот 010010) и имот пл.№ 121 (сега – имот 010019) по КП на [населено място] от 1926 г. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г. Д. Г. в съществуващи или възстановими стари реални граници. Обсъдено е обстоятелството, че по-рано, с протокол № 108 от 08.02.1995 г. на О. – С., е анулирано решението взето с протокол от 08.01.1993 г. и на наследниците на Г. Г. е отказано да се признае правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на ниви с площ 25 дка, ІІІ категория в м. „И.”. В тази връзка е изложено, че влезлият в сила отказ за възстановяване на правото на собственост на наследниците върху процесните земеделски земи с план за земеразделяне не само не представлява пречка, а се явява при това положение предпоставка за постановяване след това на решенията, с които се възстановява правото на собственост на ищците в съществуващи/възстановими стари реални граници, като по делото безусловно е установено както че тези граници съществуват, така и че те съвпадат с границите на доказано притежаваните от наследодателя имоти в тази местност към 1926 г. В резултат от упражнения косвен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК по отношение на решенията с №№ 147 от 02.10.1995 г. е прието, че те са валидни (издадени от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, съдържат предвидените от закона реквизити и няма съмнение относно автентичността им), както и са материално законосъобразни. Придружени от заверените от О. – С. скици, и след влизането им в сила поради необжалване, двете решения от 02.10.1995 г. са годно доказателство за правото на собственост на ищците. Съответно – по отношение на двете ниви не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за третирането им като незаявена за възстановяване земеделска земя или такава, останала след възстановяване правата на собствениците, която да премине в управление на въззивната община, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващите/възстановими стари граници – за трансформиране в общинска собственост. Поради отсъствието на материално-правните предпоставки за постановяването им, при условията на чл. 17 ГПК е прието, че протоколното решение № 3-СЛ от 17.07.2008 г. от заседанието на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ и заповедта на директора на ОД „Земеделие” – С. с № ОД-51 от 03.10.2008 г. се явяват незаконосъобразни в частите им, касаещи процесните имоти. Съставените от [община] актове за частна общинска собственост № 196 от 27.10.2014 г. и № 199 от 27.10.2014 г. не пораждат право на собственост, защото имат само регистриращ и оповестителен ефект, поради което сключените от общината с ответника К. И. С. (по време на брака му с ответницата С. Н. С.) два договора от 23.01.2015 г. за покупко-продажба на спорните имоти не са транслирали правото на собственост в патримониума на ответниците. Тъй като последните упражняват фактическата власт без наличие на правно основание за това, предявените от ищците претенции по чл. 108 ЗС са уважени като основателни.
Така формираната правораздавателна воля мотивира ВКС да приеме, че поставеният в изложението към касационната жалба въпрос (уточнен от касационната инстанция в съответствие с правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне ? има изискваното обуславящо значение за изхода на спора, като по отношение на него е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Другият формулиран в изложението въпрос („Допустимо ли е в производството по ревандикация по чл. 108 ЗС съдът да се произнася по законосъобразност на административни актове, които категорично се противопоставят на акта за собственост, според който ищците черпят права ? Може ли съдът да се произнася по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК, без да е конституирал заинтересованите лица или административния орган, издал акта ?”) има обуславящо значение за изхода на спора, но по отношение на него не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), тъй като е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 17.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 195/2017 г. на Окръжен съд – Сливен.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………. 2018 година от ….… часа, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора [община] да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 25 (двадесет и пет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: