Р Е Ш Е Н И Е
№ 609
София, 12.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя/съдията/ БАЛЕВСКА
гр.дело № 1907/2008 година, образувано по описа на Iотд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а” ГПК/ отм./.
Н. П. Г. от с. Б. и Х. П. Д. от гр. Л. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 9 от 21.01.2008 година по гр.възз.д. Nо 326/2007 година на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 163 от 10.10.2007 година по гр.д. Nо 87/2007 година на Луковитския районен съд по уважения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. Поддържа се , че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила , отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация П. Х. Д. и В. Х. Д..
По подадената касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните основания и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд Н. Г. и Х. Д. е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, заявен от П. Д. и В. Д. след като е приел, на базата на самостоятелни фактически и правни изводи, че са налице предпоставките на закона процесният предварителен договор от 08.05.2003 година , сключен от ищците с покойния Д. П. Д. , наследодател на ответниците, да бъде обявен за окончателен от съда на основание посочената законова разпоредба.
Развитите с касационната жалба доводи за допуснати нарушения по приложение на чл.19 ал.3 ЗЗД във вр. с чл.20 ЗЗД и чл.188 ГПК/ отм./ досежно направената преценка на доказателствата по делото и по приложение на материалния закон , са неоснователни.
Искът за обявяване на предварителен договор за продажба на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 08.05.2003 година е заявен от П. Х. Д. и В. Х. Д. , „купувачи по договора, срещу Н. П. Г. и Х. П. Д., наследници на починалия преди сключването на окончателен договор продавач-обещател Д. П. Д. , починал 17.03.2004 година.
Процесните поземлени имоти: УПИ VI-235 в кв. 29 по ПУП на с. К. с площ от 650 кв.м. , заедно с построената двуетажна масивна жилища сграда , паянтова сграда и навес и незастроен УПИ V -235 в кв. 29 по плана на същото населено място,с площ от 800 кв.м., са принадлежали на дядото на ищците и баща на ответниците П/ поч. 14.08.1993 год./.
С предварителен договор от 08.05.2003 година, Д. П. Д. е обещал на своите племенници П. Х. Д. и В. Х. Д. им прехвърли неговата 1/3 идеална част от двата имота „за грижите , които те са полагали за него и срещу задължението да го гледат и издържат до края на живота му”, поемайки задължението да сключи окончателен договор след като се снабди с документи за собственост на своята част от наследството на баща му.
За да уважи искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците-купувачи са изправна страна по договора , изпълнили са точно своето задължение да полагат грижи и издръжка към техния чичо- продавач и след неговата смърт, са поискали изпълнение на задължението да им се прехвърли наследствената 1/3 идеална част от имотите, останали от П. Д.
Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод , че решаващият съд е постановил решение в разрез с императивните норми на чл. 297 и чл. 298 ГПК /отм./.
Правото да се иска обявяване на един предварителен договор за окончателен е от категорията на преобразуващите права и след като съдът следва да постанови правната промяна и реализира правото на изправната страна – ищец по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД/ , то както нейната воля така и волята на неизправната страна , може за се замени , само ако е ясно и точно формулирана с договорните клаузи. Като приема , че по предварителния договор страните са договорили всички основни елементи на окончателния договор, и че неизправна страна по този договор е продавача- обещател.
По делото не е имало спор, че именно П. Д. П. е собственик на процесните два недвижими имота и след неговата смърт, като наследници при равни права, по силата на универсалното правоприемство, собственици са станали неговите деца т.е. Даниел П. Д. в обем на 1/3 идеална част от процесните два поземлени имота, като част от актива на наследството.
Неоснователен е и довода , че съдът не е провери изпълнена ли е от приобретателя насрещната престация . В тази насока съдът е обосновал изводите си на база на събраните гласни доказателства и е направил изводите си съобразно духа и разума на закона. Съдът изцяло е ценил установените факти в контекста на законовото изискване купувачът да е изпълнил изцяло и точно задължението да заплати цената , уговорена по предварителния договор, съобразявайки , че в конкретния случая възмездността е договорена като полагане на грижи и издръжка за минало време и до смъртта на обещателя.
Правилно съдът не е приел тезата за защитата , че сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставляващ идеална част от сънаследствени вещи, е нищожен на основание чл. 76 ЗН. Предварителният договор е облигационен договор, този договор няма вещно-правен ефект, такъв ефект има сключеният окончателен договор с предмет прехвърляне на право на собственост, поради което не може да се приеме , че сключването му съставлява ”разпореждане” по см. на чл.76 ЗН. Дали този договор има характера на продажба на наследство по см. на чл. 212 ЗЗД, съдът може да разсъждава само и доколкото такова възражение е релевирано/ но то не би било в полза на ответниците касатори/ и доколкото биха били събрани доказателства , че наследството се изчерпва с обещаните недвижими имоти.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 9 от 21.01.2008 година по гр.възз.д. Nо 326/2007 година на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 163 от 10.10.2007 година по гр.д. Nо 87/2007 година на Луковитския районен съд по уважения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: