Р Е Ш Е Н И Е
№ 611
София, 12.11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя/съдията/ БАЛЕВСКА
гр.дело № 1993 / 2008 година, образувано по описа на Iотд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а” ГПК / отм./.
Г. М. И. и Ж. Г. И. , и двамата от гр. В. чрез адв. Т. Р. АК Варна обжалват и искат да се отмени Решение Nо 100 от 01.02.2008 година по гр.възз.д. Nо 1789/2007 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 875 от 26.03. 2005 година по гр.д. Nо 5646/2005 година на Варненския районен съд и допълнително постановеното на основание чл. 192 ал.2 ГПК /отм./ Решение Nо 2285 от 12.07.2007 година по същото дело и е постановено ново решение, с което на основание чл. 108 ЗС Г. И. и Ж. И. са осъдени да предадат на П. Д. Я. владението на собствения му недвижим имот- имот Nо 1231 по КП „Манастирски рид, Б. чешма и Д. ” гр. В. кв. Виница, с площ от 1080 кв.м., както и на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ е отменен НА Nо 108/1996 година, присъдени са разноски по делото. Поддържа се , че обжалваното решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила , отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ не е постъпило писмено възражение от ответника по касация П. Д. Я..
По подадената касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните основания и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение, окръжният съд по жалба на П. Я. е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че по силата на Решение на ПК Варна Nо 283/1995 година ищецът като наследник на П. П. / внук/ се легитимира като правоимащо лице по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ и собственик на възстановената земеделска земя с площ от 5 .000 дка , попадаща в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имот пл. Nо 7949 по КП от 1956 година , а ответниците Г ползват без правно основание , тъй в рамките на проведения косвен контрол за законосъобразност е установено нарушение на императивните изисквания за трансформиране правото на ползване в право на собственост на основание § 4а от ЗСПЗЗ и не са зачетени признатите права по констативен НА Nо 108/1996 година / част от този имот, съставляващ по КП на м.”М” имот Nо 1231, е постановил ново решение , с което заявеният ревандикационен иск е уважен , като на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ е отменен и НА Nо 108/ 1996 година.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
С Решение Nо283/ 02.01.1995 година на ПК Варна , на наследниците на П. Г. П. , е възстановена собствеността на бивша земеделска земя, землището на гр. В., кв. Виница, от 5 000 кв.м., съставляваща имот пл. Nо 7949 по КП на м.”Д” от 1956 година при граници:от две страни пътища, гора и имот на Г. Д. Този поземлен имот попада в терен по §4 ЗСПЗЗ.
Наследници по закон на покойния П. П. – починал 05.08.1985 година са дъщерите М. и Д. , последната също починала през 1994 година и заместена в наследственото правоприемство от деца Г. и П. , последният ищец по делото.
При изготвяне КП на м.”М” от 1990 година имотите на ползувателите са заснети, като между тях е и имот Nо 1231, който се ползва от ответниците Г. Съгласно Препис-извлечение Nо 521/5.11.1968 година, на основание Постановление Nо 21 на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 година Г. М. И. е получил безвъзмездно пустееща земя с. В. при граници В. К. и Б. Н. и път, с по силата на Констативен НА Nо 108/1996 година признава право на собственост по реда на § 4а от ЗСПЗЗ, ползувателите са признати за собственици на основание трансформирано право на ползване в право на собственост на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв.м. земя в зона за земеделско ползване, находяща се в м.”Л” в землището на кв. Виница, представляващо имот пл. Nо 1231 от проекто плана на м.”М”.
Решението на въззивния съд е обосновано и законосъобразно по основния спорен/ според касаторите/ въпрос за материално-правната легитимация на ищеца и прякото доказване на факта , че праводателят му П. П. е притежавал титул за собственост на възстановената собственост.
Решението на поземлената комисия , на което ищецът основава правото си на реституираната земеделска собственост е влязъл в сила административен акт, с конститутивно действие и го легитимира надлено като собственик. В рамките на проведения косвен контрол за законосъобраноист на решението на ПК като административен акт , по повод на оспорването от страна на ответниците, решаващият съд правилно и обосновано е достигнал до извода, че наследодателят П е бил собственик на земеделската земя от 5.000 дка,отчуждена при колективизацията на земеделската собственост 1 година. Изводите на съда се базират не само на събраните гласни доказателства , но и на писмени такива : делбен протокол , емлячен регистър, на които доказателства е даден приоритет при анализа на доказателствата и формиране на крайния правен извод на съда , че земеделската земя е била собственост на основание придобивна давност от П. П. , поради което и наследниците му имат качеството на правоимащи лица по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ.
Обоснован е и изводът на съда относно идентичността на имота, възстановен на ищеца като наследник на П. П. с площ от 5 000 кв.м. и този , който ответниците са получили за ползване по силата на ПМС 21/63 година . въпреки различно посочените наименования на местностите.
Възстановената в стари/ възстановими/ реални граници земеделски имот е в м.”Д” , имот Nо7949 по КП от 1956 година. Ответниците имат предоставено право на ползване в м.”Л” имот Nо 1231 по проекто КП на с.о.”М”. Заключението на изслушаната СТЕ е проследило регулационните промени на имот 7949 по КП от 1956 година , и е обосновал фактическия извод , че в рамките на този имот , по последващия кадастрален план, се включва имот Nо 1231 , наред с описаните други имоти , като за целта е изготвена комбинирана скица , с оглед на която не може да има съмнения за идентичността на местности и съвпадения на имот пл. Nо 1231 като част от имот 7949 по стария КП.
Ревандикационният иск на П. Д. Я. е уважен при наличие на всички законни предпоставки и атакуваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 100 от 01.02.2008 година по гр.възз.д. Nо 1789/2007 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 875 от 26.03. 2005 година по гр.д. Nо 5646/2005 година на Варненския районен съд и допълнително постановеното на основание чл. 192 ал.2 ГПК /отм./ Решение Nо 2285 от 12.07.2007 година по същото дело и е постановено ново решение, с което , на основание чл. 108 ЗС , Г. И. и Ж. И. са осъдени да предадат на П. Д. Я. владението на собствения му недвижим имот- имот Nо 1231 по КП „Манастирски рид, Б. чешма и Д. ” гр. В. кв. Виница, с площ от 1080 кв.м., както и на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ е отменен НА Nо 108/1996 година и са присъдени разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: