Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 168 /2008 година , образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218и ГПК /отм. и чл. 218а б.”а” ГПК/ отм./.
Д. К. П. и Р. Л. П. , и двамата от гр. В. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 1127 от 29.10.2007 год. постановено по гр.възз.д.Nо 737/2007 год. на Варненския окръжен съд ,с което отменено Решение от 28.07.2004 година по гр.д. Nо 4658/2003 год. на Варненския районен съд и е постановено ново, с което по реда и на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД е развален , сключеният с НА Nо 165/1999 г. договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на А. Х. К. , до размер на 1/6 част, и на основание чл. 431 ал.1 ГПК /отм./ НА Nо 165/1999 година е отменен до размер на 1/6 идеална част. Поддържа се , че обжалваното решение в уважената част е неправилно, необосновани и незаконосъобразно, отменителни основание по см. на чл. 218б б.”в” ГПК /отм./.
В срока по чл. 218г ГПК /отм./ е постъпил писмен отговор от ответника по касация- П. К. , с който се поддържа , че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По подадената касационна жалба,Върховният касационен съд- състав на второ отделение , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на П. К. ,при повторно разглеждане на делото след отменително решение на касационния съд, е отменил решението на районния съд по отхвърления иск срещу Д. и П. П. и е постановил ново решение, с което по реда и на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД е развален, сключеният с НА Nо 165/1999 г. от А. Х. К. договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , до размер на 1/6 част, и на основание чл. 431 ал.1 ГПК /отм./ НА Nо 165/1999 година е отменен до размер на 1/6 идеална част.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на чл. 87 ал.3 ЗЗД и чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./.
С Договор, оформен по НА Nо 165/1999 г. Анка Х. К. е прехвърлила на внучката си –Д. К. П./ дъщеря на син и К. / собствения си недвижим имот , посочен като „ 54.45 кв.м. от ДВОРНО МЯСТО , цялото от 217.8 к.м. в гр. В. ул.”К” 11, имот пл. Nо XIII- 15,16 и имот пл. Nо II-3 в кв. 323 по плана на 9 подрайон гр. В., заедно с ? идеална част от построената в мястото ЖИЛИЩНА СГРАДА към ъгъла на ул.”К” и ул.”Б” и съответните идеални части от общите части срещу задължение за издръжка и гледане на бабата , без общо домакинство, лично или чрез трето лице.
Договорът за издръжка и гледане е двустранен договор, по силата на който едната страна поема срочното задължението да гледа и издържа другата страна до края на живота и/ лично или чрез трето лице/, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот.
За да развали договора, сключен по НА Nо 165/1999 година , решаващият съд е приел, че приобретателката по сделката Д. П. , респ. и нейният съпруг Р, са неизправна страна по договора, тъй като не са изпълнили ТОЧНО поетото задължение за издръжка и гледане на А. К. , а само отчасти- а времето м.октомври 1999 година за двете седмици до смъртта и на 18.10.1999 година.
Прието е, че тежестта на доказване на изпълнението на поетото по договора задължение за издръжка и гледане е в тежест на ответниците по иска- т.е. приобретателите на недвижимия имот, като изпълнението следва да се докаже за целия период от време , това изпълнението следва да е непрекъснато за да е точно изпълнение, КАТО установяване неизпълнение дори за един ден, обуславя извод за пълно неизпълнение по договора.
Решението на въззивния съд е необосновано, тъй като изводите на съда не са съобразени с указанията по отменителното решение на ВКС , нито кореспондират на доказателствата по делото.
С отменителното решение на ВКС е указано, че неизпълнението на договорните задължения следва да се изследва от съда за периода в рамките на договора т.е. от 05.08.1999 година до смъртта на бабата-18.10.1999 година и именно за този период да се отделят относимите доказателствата , като се установят и анализират фактите и се подведат пд хипотезиса на чл.87 ал.3 ЗЗД.
Въззивния съд е приел за безспорно, че от страна на приобретателите по сделката е налице пълно и точно изпълнение за м.октомври на поетото алеаторно задължение, тъй като това е периода от време, в който е наета жена да гледа прехвърлителката А. К. Няма спор .че в този период от време преди смъртта здравословното състояние на възрастната жена е налагало ежедневна грижа, която е поета от наетата за това жена от страна на приобретателите – св. М, по професия санитар в болница, в която насока са и показания на св. Д.
Спорният период за липсата на адекватно изпълнение на поетите по договора задължения следва да се ограничи за времето от 5 до 31 август 1999 година .
С обжалваното решение въззивният съд, игнорирайки дадените указания на ВКС по приложение на материалния закон досежно процесния период време на неизпълнение, не е разграничил, и не е изследвал въпроса от какви грижи и издръжка и в какъв обем се е нуждаела прехвърлителката за времето м. август 1999 година. Решаващият съд е направил извод за неизпълнение за този период, без да обоснове изводите си с факти за здравословното състояние на А. К. по това време и необходимия обем грижи , който обичайно е следвало да се престират от задължените лица. В тази насока изводите , че липсва изпълнение в смисъл на полагане на ежедневна грижа за прехвърлителката от страна на приобретателите, се явяват необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото, направени са в разрез и с договореното от самите страни по договора.
Превхърлителката А. Х. К. е родена през 1913 година и през 1999 година е била на 86 годишна възрастмира с диагноза „ генерализирана атеросклероза, декомпенсирана пилорна стеноза, захарна болест 2 ст.,остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност”.
По делото са събрани доказателства , че същата преди сключването на договора за издръжка и гледане е имала здравословни проблеми, претърпяла е операция от жлъчка , като грижите за нея в рамките на оздравителния период, са поети от сина и К. По делото липсват данни към датата на сключване на договора – 05 август 1999 година , А. К. да е била в тежко здравословно състояние, да не е била в състояние само да полага грижа за своите дела, като самото сключване на договора налага извода ,че е съзнавала нарастващата нужда от чужда помощ и финансова подкрепа.
За да се даде точен отговор налице ли е неизпълнение в рамките а спорния период, касаещ времето 5-31.08.1999 година, чрез тълкуване клаузите на договора, следва да се определи какъв е обема на поетите задължения и какви са били реалните нужди на кредитора. С НА Nо 165/1999 година е посочено, че се поема „задължение за издръжка и гледане на бабата , без общо домакинство, лично или чрез трето лице”.
Липсата на конкретизиран обем на издръжката или грижата по договора, предполагат, че се дължат такива според обичая – т.е . при средните за страната показатели на разходите за издръжка- храна ,дрехи, отопление, лекарства, а грижата- определена на база конкретните нужди на прехвърлителката с оглед на години, здравословно и общо физическо и психическо състояние , възможност за поддържане на лична хигиена, самостоятелно обслужване , начин на живот и бит до този момент.
Спор , в тази насока по делото не са правени никакви възражения, нито са налице свидетелски показания в обратен смисъл , че издръжката на А. К. не е поета от сина К. /от името и за сметка на неговата дъщеря/ няма. Свидетелските показания по делото установяват безпротиворечиво факта , че необходимите продукти, храна ,лекарства и разходи са поети изцяло от по –малкия син К. На базата на тези безспорно установени факти следва извод,че от страна на приобретателите има пълно изпълнение на задължението за издръжка.
Спорът е концентриран относно изпълнението на задължението за полагане на грижа. Съгласно договора изрично е посочено БЕЗ ОБЩО ДОМАКИНСТВО т.е. бабата не е очаквала някой да живее с нея или да бъде част от домакинството на своята внучка Д. П. Така формулираното споразумение към дата 5 .08.1999 година предполага , че А. К. не е имала конкретна нужда от обслужване при извършване на ежедневните си действия т.е. към този момент не е имало конкретна нужда от ежедневна грижа и подпомагане за тоалет, поддържане на лична хигиена . Разпитаните свидетели установяват , че сина К. е бил в непрекъснат контакт с майка си, осигурявал е всичко необходимо, полагайки необходимата за това време грижа.
Изводите навъззивния съд , че не е полагана нужната грижа се базират на данните , че по същото време , под един покрив с А. К. живее внукът и В. / син на по- големия син П. / и съпругата му М. и именно те са поели грижата за ежедневните нужди и обгрижване /тоалет, поддържане на лична хигиена/ на бабата. Противоречивите свидетелски показания за личните отношения между сина П. и майка му А. К. , за конкретни прояви на внука като прекъсване на телефона ,телевизията, тока , не е давал на бабата да сяда до гаража, превърнат в магазин”, не дават основания съдът безусловно да възприеме свидетелки показанията като тези , че „за домакинстването се грижеше М. , никога не съм виждала жена да се грижи за нея” или тези на св. С:” бабата не можеше да се обслужва сама, изпускаше се в леглото и всичко вършеше М. , съпругата на В. ”, нито да приеме , че дори от страна на внука В. и неговата съпруга да са полагани грижи за бабата , то това изключва полагането на грижи от страна на приобретателите по договора или опровергава твърденията за пълно и точно изпълнение. Поетите от страна на Д. П. и съпруга и грижи са задължения по договор и тяхното установяване е в тяхна тежест на страни по делото. Обстоятелството, че друго лице/ морално задължено към прехъврлителката / също е полагало грижа и внимание по същото време само по себе си като факт , не може да се тълкува обуслови извод за неизпълнени по договора, след като е установено обратното от длъжника по договора. Ето защо, приемайки, че не е налице изпълнение на задължението по договора за грижи, защото има други алиментно задължени лица, който са полагали необходимата грижа в някакъв обем в същия период от време, е необоснован и незаконосъобразен.
Констатираните пороци на обжалваното съдебно решение налагат неговата отмяна от касационната инстанция и решаване на делото по съществото на спора при изискванията на чл. 218и ГПК /отм./. С оглед на изложените фактически и правни съображения , настоящата инстанция приема , че е по договора , сключен с НА Nо 165/1999 година приобретателката по сделката Д. П. и нейният съпруг Р,са престирали пълно и точно поетите задължения за издръжка и гледане на А. К. , поради което и не са налице основания за разваляне на договора на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД, а заявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и на основание чл. 218и ГПК /отм./ , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение Nо 1127 от 29.10.2007 год. постановено по гр.възз.д.Nо 737/2007 год. на Варненския окръжен съд ,с което отменено Решение от 28.07.2004 година по гр.д. Nо 4658/2003 год. на Варненския районен съд и е постановено ново, с което по реда и на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД е развален , сключеният с НА Nо 165/1999 г. договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на А. Х. К. , до размер на 1/6 част, и на основание чл. 431 ал.1 ГПК /отм./ НА Nо 165/1999 година е отменен до размер на 1/6 идеална част и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ , заявените от П. Б. К. от гр. В.Nо 3607021086 иск срещу Д. К. П. и Р. Л. П., и двамата от гр. В. иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД за частично разваляне на сключения на 05.08.1999 година по НА Nо 165/1999 година Договор за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на А. Х. К. , и иск по чл. 431 ал.1 ГПК /отм./ за отмяна на НА Nо 165/1999 година .
Решенето е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: