О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 25.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 57/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. и М. Н. Н., гр. С., подадена от пълномощника им адвокат А, срещу въззивно решение от 15.10.2008г. по гр.дело № 453/2008г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросът за придобиване правото на собственост върху придаваемо място по реда на ЗПИНМ е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р №1419 по гр.д. № 898/1971г. Сочат се нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, които се обхващат от хипотезата на чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация ЕТ „Б”, гр. Р. и О. Р. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 194/15.02.2008г. по гр.д. № 151/2006г. на Маданския районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от настоящите касатори срещу ответниците по касация иск с правно основание чл.108 ЗС за дворно място от 986 кв.м., попадащо по сега действащия план в УПИ * покрити гаражи и паркинги, кв. ХІІ., гр. Р..
Ищците са твърдяли, че са собственици по наследство от В. Г. на процесния имот, който е бил застроен с двуетажна къща с бакалница на 88 кв.м. По ЗПИНМ през 1969г. имотът е отреден за разширение на терен, отреден за нуждите на МНО. Извършено било строителство в него без строителни книжа. Въпреки образуваното производство за отчуждаване не са спазени разпоредбите на чл.55, б. «б» ЗПИНМ и пар.81 и 83 от ППЗПИНМ. Не е налице съобщение за откриване процедура по отчуждаване, не е извършено плащане на обезщетение. Съгласно чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /ред.1998г./ възстановява се собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание, отчуждени не по установения ред от държавата, общините.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот /бивш имот пл. № 288/ като със заповед № 111/69г.е извършено частично изменение на регулационния план от 1954г., съгласно която имот пл. № 288 се включва по регулация в парцел ****Терен за нуждите на МНО” и става разширение на терена, отреден за нуждите на МНО. Изготвен е протокол за оценка, но липсват документи за плащане. По плана от 1977г. имотът участва в образуването на парцел ****специален терен, предоставен за нуждите на МНО. Въззивният съд е приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.39, ал.3 ЗПИНМ, съгласно която собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Собствеността е преминала в държавата по силата на плана от 1969г. Заплащането на обезщетението не е елемент от отчуждителното производство. Ето защо не е налице отчуждаване не по установения законов ред по смисъла на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и в полза на ищците не е настъпило възстановяване собствеността по силата на този закон, за да се легитимират като собственици.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният от касатора въпрос за приложимостта на чл.39, ал.3 ЗПИНМ не обуславя допускане на касационно обжалване в цитираната хипотеза, тъй като не е налице дадено от въззивния съд разрешение в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посоченото от касатора Р №1419 по гр.д. № 898/1971г., съгласно което с влизане в сила на ДРП се придобива само голата собственост върху придаваемото място ведно с правото да се изплати неговата стойност по установения с правилника ред. Приетото от въззивния съд относно липсата на хипотезата на чл.2, ал.2 ЗОСОИ не е в противоречие нито с посоченото решение, нито с трайната практика на ВКС по приложение на тази разпоредба. Съгласно чл.39, ал.3 ЗПИНМ ДРП има непосредствено отчуждително действие и придадените части на имот по регулация се считат отчуждени по силата на самия план. Завземането на имота е без значение за преминаването на собствеността, нито пък заплащането на обезщетението. Реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /в редакцията ДВ,бр.107/1997г./, на която са е позовал ищецът, предполага хипотеза на отнет без законово основание недвижим имот или такъв, отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в посочения период, каквато в случая не е налице. С оглед проведената процедура по ЗПИНМ/отм./ – придаване на имота по регулация, не може да се направи извод, че е налице завземане, респ. отнемане на имота без законово основание или пък отчуждаване, извършено не по установения законов ред.
Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на съдебния акт не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.10.2008г. по гр.дело № 453/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.