О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 520/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Д. Г., град В., подадена от пълномощника му адвокат А, и от Г. Д. Г., град В., срещу въззивно решение №1378 от 20.12.2008 г. по гр. дело № 1322/2008 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение №931 от 25.03.2008 г. по гр.дело №8555/2006г. на Варненския районен съд и е постановено друго, с което е допусната делба на апартамент, находящ се в град В., бул. „В”№8, ет.3, разположен вляво от стълбището, с площ от 68 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня и баня-тоалет, ведно с принадлежащите избено помещение и таванско помещение, както и 1/12 идеални части от общите части на сградата, при квоти 1/3 идеална част за Г. Д. Г. и 2/3 идеални части за В. Д. Г..
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирани са в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че делбата следва да се допусне при посочените квоти, тъй като процесният имот е бил съпружеска имуществена общност на родителите на съделителите. Баща им Д. Великов е починал през 1986г. и по силата на наследственото правоприемство между неговите наследници е възникнала съсобственост при квоти 4/6 ид.ч. за съпругата и по 1/6 ид.ч. за синовете му. След смъртта на съпругата, притежаваната от нея идеална част е наследена от страните по делото. Г. Д. Г. е направил валиден отказ от наследството на баща си Д, поради което правата му се свеждат до наследството, оставено от майка му Й. Великова. По делото не е установено твърдението на този съделител, че отказът е недействителен, като осъществен срещу насрещна престация от другия сънаследник. Осъщественият отказ от наследство уголемява дела на другия съделител с 1/6 ид.ч. на основание чл.53 ЗН. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на другия съделител В. Г. , че е придобил имота по давност, тъй като въпреки установеното обстоятелство, че В. Г. е владял апартамента повече от десет години, то той не го е придобил по давност, защото по начало той е бил държател за дела на другия сънаследник и не е доказал да е манифестирал промяна в намерението да свои целия имот спрямо Г. Д. Г..
По жалбата на В. Д. Г.. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществени материалноправни въпроси относно придобиването по давност от сънаследник на идеални части от недвижим имот, принадлежащи на друг сънаследник. Според касатора въззивният съд не е съобразил конкретните обстоятелства относно това, че от самата смърт на родителите им, той е започнал да владее апартамента без да бъде безпокоен от брат си. Затова не е било необходимо да променя намерението си и да го манифестира пред брат си. Тези въпроси касаторът счита за значими за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на В. Г. Повдигнатите от касатора материалнолноправни въпроси обуславят изхода на делото. Те обаче нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд. Според нея,ако имотът е съсобствен и съсобствеността произтича от наследяване, за да придобие някой от сънаследниците по давност правото на собственост върху целия имот, той следва да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе си , т.е. не може да се придобие по давност идеална част на сънаследник без да бъде манифестирана промяна в намерението да се свои тази част от другия съсобственик. Такава промяна е необходима независимо от това, при какви обстоятелства е започнало упражняването на фактическата власт върху имота, тъй като всеки един от наследниците, който упражнява фактическа власт върху наследствения имот, владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а по отношение на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател.
По жалбата на Г. Д. Г.. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесалноправни и материалноправни въпроси относно доказателствената сила на признанията на страните за относимите към спора факти и необходимостта от обсъждането им с оглед всички събрани доказателства по делото, както и за действителността на отказа от наследство, извършен срещу заплащане на парична сума от друг сънаследник. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представени са шест решения на ВКС.
По тази жалба също не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените въпроси са обусловили изхода на делото, но те са решени в съответствие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.114 ГПК /отм./ и чл.188,ал.1 ГПК /отм./, включително и с решенията, представени от самия касатор. Според тази практика направеното от страната признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Съобразена е и трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.54,ал.1 ЗН, съгласно която отказът от наследство от наследник, заявен при уговорка за насрещна престация от друг наследник, означава приемане на наследството от първия и води съответно до недействителност на отказа от наследство. Конкретните изводи на въззивния съд по преценката за действителността на извършения от касатора отказ от наследството, оставено от баща му, са направени в съответствие трайната практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение на поставените от касатора процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1378 от 20.12.2008 г. по гр. дело № 1322/2008 г. на Варненския окръжен съд по касационните жалби на В. Д. Г., град В. и на Г. Д. Г., град В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.