О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 20.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 920/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. П., П. И. П., И. И. Г., Р. И. Н. и Й. И. П., всички чрез пълномощника им адвокат С, срещу въззивно решение от 31.03.2009г. по гр. дело № 173/2009 г. на Добричкия окръжен съд. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК относно даденото разрешение на въпроса за придобивната давност. Касаторите считат, че не е приложен точно законът, тъй като не е зачетена началната година на започването на владението върху имота от наследодателката М., когато тя е подала заявлението за до ПК-гр. Генерал Т. , към което владение те са присъединили своето. Твърди, че не са обсъдени релеванти за спора доказателства, установяващи правата на ищците.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение от 12.11.2008г. по гр.д. № 47/2008г. на Районен съд-Ген. Тошево, с което допусната делба между С. С. В., П. С. П., Д. И. П., П. И. П., И. И. Г., Р. И. Н., Й. И. П., Ж. Г. Т. , Г. Й. М., С. И. И., В. Й. Т. , А. Г. М., Л. С. Й., Е. С. А. и Г. С. Й. на нива с площ 61,200 дка, находяща се в землището на с. И.,Община Ген. Тошево при посочени за съделителите квоти. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният имот е сънаследствен земеделски имот, собствеността върху който е възстановена с решение № 31/1995г. на ПК-Ген. Тоешево на наследниците на П. Г. Последният, поч.1937г., е общ наследодател на страните по делото. Те са наследници на неговите низходящи : С. , поч.1994г., Иван, поч.1977г., Пена, поч.1943г., Цвята, поч.1956г., Мита, поч.1993г. и Т. , поч.1956г. Страните по делото са наследници на низходящите на П. Г. Ответниците по делото – наследници на И. Г. и настоящи касатори,са противопоставили възражение за придобивна давност по отношение дела на друга низходяща на П. Г. – М. Г. , с твърдение, че тя още през 1992г. е установила владение върху имота, към което те присъединили своето владение след смъртта и през 1993г. Въззивният съд е приел, че собствеността е възстановена след смъртта на М. Г. Ответниците не са доказали, че са установили фактическа власт върху имота, а фактът, че получават рентата, полагаща се за този дял по договор с трето лице, не е достатъчен да докаже елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС. Ищците като сънаследници, не са установили, че са демонстрирали промяна в намерението спрямо другите наследници и да са завладели техните части.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е така, защото е налице трайно установена съдебна практика, в т.ч. и на ВКС /Решение № 140/2006г. на ВКС, І г.о./, съгласно която наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е владял частите на сънаследниците в изискуемия от закона срок. Тя е съобразена от въззивния съд, който е приел липса на промяна в намерението и демонстрирането му спрямо останалите сънаследници /interversio possessiоnis/. Изводите са направени след обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните при съобразяване практиката на ВКС по прилагане на процесуалните правила, задължаващи съда да обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства. Преценявайки материалноправната легитимация на ответниците по претендирания от тях обем права в съсобствеността, основани на придобивна давност,въззивният съд е разрешил въпроса по приложение института на придобивната давност и разпоредбата на чл.79 ЗС в съответствие с практиката на ВКС. Другите въпроси в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК са фактически, касаят изпълнената от страната доказателствена тежест и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК. Оплакванията за необоснованост на въззивното решение също не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като при въведеното с ГПК/2007г./ касационно обжалване на въззивните решения необосноваността може да бъде само основание за касиране по чл.281,т.3 ГПК на допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение поради неправилност, но не и самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите по реда на чл.288 вр.чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.03.2009г. по гр. дело № 173/2009 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.