О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 161/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. А. и Д. Х. А., гр. Шумен, срещу въззивно решение от 28.11.2008г. по гр.дело № 588/2008г. на Шуменския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос относно възможността по време на процеса да отпадне положителна процесуална предпотавка или да се появи процесуална пречка от категорията на абсолютните, вследствие на което първоначално допустимият установителен иск да стане недопустим. В тази връзка се поставя и въпрос към кой момент следва да се преценява дали искът е допустим. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация С. А. Б., С. М. Б. и А. А. М. оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Шуменския окръжен съд е отменено решение от 15.07.2008г. по гр.д. № 714/2007г. на Районен съд – Нови пазар и вместо това е постановено оставяне без разглеждане по същество поради недопустимост с оглед липсата на правен интерес на предявения от настоящите касатори срещу ответниците по касация иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответниците С не са собственици на закупения с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№ 116/2004г. имот, поради недействителност на сделката.
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищците са провели успешно осъдителен иск за парично вземане срещу Х. М. и А. М. Като обезпечение по реда на чл.308 ГПК /отм./ на това вземане е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на Б. . Те обаче са го продали на ответниците С и така са препятствали кредиторите в удовлетворяване на вземането. Ищците са твърдели, че този договор е недействителен по отношение на тях. Той не е породил действие за купувачите и те не са станали собственици на имота. Правният си интерес от завеждане на иска, те са обосновали с обстоятелството, че са взискатели и имат съдебно признато вземане срещу продавачите, обезпечено чрез наложената възбрана върху имота. Въззивният съд е констатирал, че съдебно признатото парично задължение на Х. и А. М. към ищците С е погасено чрез плащане по време на процеса, поради което за тях е отпаднал правният интерес от водене на иска в качеството им на обезпечени кредитори. Приел е, че по реда на чл.188, ал.3 ГПК /отм./ трябва да се вземат предвид всички новонастъпили обстоятелства, в т.ч. извършеното плащане и вдигане на възбраната, а оттук и отпадането на правния интерес.
Даденото от въззивния съд разрешение на процесуалния въпрос относно отчитане по реда на чл.188, ал.3 ГПК /отм./ на релевантните за изхода на делото нови обстоятелства и факти, е съобразено с трайно установената съдебна практика по приложение на цитираната разпоредба. Отпадането на правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за водене на установителния иск предпоставя неговата недопустимост и въззивният съд е длъжен да съобрази това обстоятелство, тъй като в противен случай ще постанови недопустимо решение. Погасяването на паричното задължение към ищците заличава качеството им на кредитори, поради което за тях отпада интересът да атакуват сделката като относително недействителна. Не са налице предпоставките за приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Както бе посочено, налице е трайна съдебна практика по приложението на чл.188,ал.3 ГПК /отм./ и чл.97,ал.1 ГПК /отм./, която е съобразена от въззивния съд с оглед установените по делото факти.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Въпреки изхода на делото на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.11.2008г. по гр.дело № 588/2008г. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.