О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
София, 29.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 824/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. и П. Н. Г., град Б., срещу въззивно решение от 10.03.2009г. по гр. дело № 10/2009 г. на Бургаския окръжен съд. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Счита, че даденото разрешение на въпроса за придобивната давност и приложението на ЗД и ЗС е в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС са решени и процесуалноправни въпроси, тъй като не са обсъдени релеванти за спора доказателства, установяващи правата на ищците. Според касаторите разрешаването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация О. Б. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците основават претенцията си по предявения установителен иск за правото на собственост върху процесния имот на наследствено правоприемство и давност като твърдят, че той бил придобит първоначално от Д. Т. , поч.1936г., в резултат на оземляването му като бежанец от Т. през 1928г. Те като наследници на сина му Н. ,поч.1945г., /ищцата – дъщеря на Н. и преживялата му съпруга В, а ищецът – син на Велика от последващ брак/ са собственици на процесния имот по наследство от майка си, която го е владяла повече от 30 години като е присъединила владението си към това на общия наследодател Д. Въззивният съд е приел за недоказано в процеса придобивното основание, тъй като приетият по делото протокол №27/1928г. не установява процесният имот да е сред предоставените на общия наследодател земи в качеството му на бежанец от една страна, а от друга и че не е доказано владението на имота и придобиването му по давност до 1951г. Доколкото той е държавен имот, то след това съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС не e могло да бъде придобит по давност.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1 ГПК. Повдигнатите процесуални въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./ и процесуалните правила, задължаваща решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства в тяхната съвкупност с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение на поставените от касатора процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Изводите му, че не е установен изискуемият от ЗД/отм./ двадесетгодишен срок на владение за установяване твърдяното от ищците спрямо ответната община п. основание по отношение на процесния имот са направени след анализ на писмените и гласни доказателства, събрани в процеса, както и на заключението на техническата експертиза относно регулационните промени за имота. Преценявайки материалноправната легитимация на ищците по положителния установителен иск за собственост, основана на наследствено правоприемство, въззивният съд е разрешил въпроса по приложение на придобивната давност и разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.86 ЗС в съответствие с практиката на ВКС. Приложените решения на ВКС към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не могат да обосноват допускане касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Те третират въпроси за придобиване на даден имот по давност при конкретна фактическа обстановка и при конкретно изпълнена от страната доказателствена тежест в процеса. Оплакванията в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК за необоснованост на въззивното решение не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. При въведеното с ГПК/2007г./ касационно обжалване на въззивните решения за допускането му е необходимо да бъдат изпълнени допълнителните изисквания за подбора на жалбите. Сочената необоснованост на въззивното решение може да бъде само основание за касиране по чл.281,т.3 ГПК на допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение поради неправилност, но не и като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.03.2009г. по гр. дело № 10/2009 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.