О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 14.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 163/ 2009 година и за да се произнесе , взе предвид :
Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
А. И. А. от гр. Р. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 24 от 23.01.2009 година по ч.гр.д. Nо 832/2008 година на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила Определение от 23.10.2008 година по гр.д. Nо 2879/2007 година на Русенския РС по прекратения иск, заявен на основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушение по приложението на материалния закон – § 22 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ / БВ. Бр.13/09.02.2007 година / и са налице предпоставките на закона за неговата отмяна .
Допустимостта на касационното обжалване обосновава от процесуалния представител на жалбоподателката –адв. М. А. АК Р. с тезата , че „решаването на спора и отмяната на обжалваемия съдебен акт на РОС е от съществено значение за признаване съществуването на материалното право на жалбоподателаката- правото да възстанови собствеността на процесните имоти”, „разглеждането на жалбата е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”- касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Н-ка на Общинската с. по “З” с. И., с което се взема становище по неоснователността на доводите по съществото на спора за прекратяване на делото поради неспазване на преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение , намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и с оглед на характера на спора- установителен иск за признаване на право да се възстанови собственост на основание на земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ , съдът намира същата за процесуално допустима .
С обжалваното Определение , окръжният съд в правомощията на втора инстанция , е потвърдил определение на районния съд с което е прекратено производството поради недопустимост на иска, споделяйки извода, че искът по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ може да бъде надлежно заявен само ако процесните земеделски земи не са били заявени за възстановяване пред административния орган- ПК/ОбСЗГ, и това обстоятелство има характера на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ.
При съпоставяне на решаващите изводи на съдилищата , възприети с обжалваните определения и обусловили прекратяването на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ поради недопустимост и изложените „основания от страна на защитата на жалбоподателя за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК” , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице условията закона за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Същественият материално-правен или процесуално правен въпрос , разгледан по делото, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато по него няма задължителна или трайно установена съдебна практика, или когато съществуващата съдебна практика е остаряла , а конкретните правоотношения изискват и налагат ново, различно разрешение на проблема , като тази необходимост следва да бъде обоснована от жалбоподателя с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК. Посочените с „допълнението” към частната жалба доводи на защитата на жалбоподателката А. А. не формулират нито съществен материално-правен или процесуално правен въпрос. Доколкото от самата жалба би могло да се извлече , че същественият въпрос по делото е въпросът за начина на броенето на сроковете при приложение на § 22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ. бр.13/ 2007 година / то от данните по делото е видно, че основанието за прекратаване поради недопустимост на иска не е пропуснатия срок на § 22 от ЗПР на ЗИД ЗСПЗЗ, а обстоятелството, че по отношение на заявените земеделски земи е имало искане до поземлената комисия т.е. липсва ДРУГА задължителната процесуална предпоставка- а именно, да е пропуснат срока и процесните земеделски земите да не са заявени за възстановяване пред компетентния административен орган- ПК / ОбСЗГ. Даденото от съдилищата с обжалваните определения разрешение е в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика относно процесуалните предпоставки за надлежното упражняване правото на иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, поради което и не може да се приеме довода за наличие на основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , налагащо ново различно разрешението на съда и преразглеждане на вече даденото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба на А. А. от гр. Р., вх. Nо 942/03.02.2009 година срещу Определение Nо24 от 23.01.2009 година по ч.гр.д. Nо 832/2008 година на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила Определение от 23.10.2008 година по гр.д. Nо 2879/2007 година на Русенския РС за прекратяване на заявен на основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ иск, поради недопустимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :