Р Е Ш Е Н И Е
№ 677/2009 г.
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
гр. дело № 2182/2008 година, образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а’ ГПК/ отм./ и чл. 218 и ГПК / отм./.
Т. В. Н. от с. В., Врачанска област обжалва и иска да се отмени Решение Nо 110 от 21 01. 2008 година по гр. в..д. Nо 612/2007 година на Врачанския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 296 от 10.05.2002 год. по гр.д. Nо 936/2000 год. по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържа се , че в обжалваната част решението на въззивния съд е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл.218б б.”в” ГПК/отм./.
С частна жалба се обжалва и постановеното по реда на чл. 192 ал.4 ГПК/ отм./ Определение за допълнително присъждане на разноски по делото., с довод за незаконосъобразност.
В срока по чл.218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено възражение от ответници по касация.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба и частна жалба са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./ и чл. 214 ал.1 ГПК / отм./, съдържат мотивирано изложение на въведените отменителни основания и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, окръжният съд действувайки в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на Т. Н. е оставил в сила решението на първата инстанция , с което е от отхвърлен заявения от нея срещу М. Д. и Е. Б. иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Прието е , че към момента на колективизацията процесната земеделска земя попада в землището на с. К., но по никакъв начин не е доказано, че тя понастоящем попада в имот Nо 018005, собственост на ответниците като възстановена с план за земеразделяне.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато ралевираното нарушение на процесуалните правила- чл. 188 ГПК / отм./.
Съдебните инстанции, разгледали спора , са квалифицирали същия като такъв по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, касаещ спор за собственост към минал момент между страните по делото на земеделска земя – ливада от 3.300 дка м. „Щ” землището на с . Крапец, община М., част от имот по ЕКНМ 39483 , ЛИВАДА от 12 .898 дка , парцел **** масив 18 имот Nо 018005 по плана за земеразделяне , възстановени на наследниците на Д. П. С. – ответницата М.
За да бъде уважен , доколкото в тази хипотеза два състава на ВКС са приели, че искът е процесуално допустим, иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ законодателят постановява в тежест на ищцовата страна –претендираща , че именно нейния наследодател е притежавал спорната земеделска земя, да установи по безспорен начин , при условията на пълно и пряко доказване , че наследодателят е притежавал процесния имот и че имотните граници на същия са идентични с тези , на претендирания имот, възстановен на ответниците към момента на колективизация на земеделските земи.
За да отхвърли иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , въззивният съд при третото разглеждане на делото, следвайки указанията на ВКС с второто отменително решение , правилно и законосъобразно е приел, че доколкото искът има за предмет заявения по преписка вх. Nо 1962/17.12.1991 година от В. Ц. Д. в т.11 недвижим имот- ливада от 3.3 дка , то с посочената опис-декларацията от 1949 година – за вида на притежаваните имоти и техните граници, но без изслушването на нова съдебно-техническа експертиза по указанията на ВКС, отказа от Т. Н. , последната не доказала основният спорен факт , а именно , че заявеният собственоръчно от наследодателя и В. Д. земеделски имот – ливада от 3.3 дка в землището на с. Б. л. 38 от Преписка вх. Nо 1962/ 17.12.1991 г., п.11 / е идентичен с част от възстановения на наследниците на Д. С. имот- ливада от 12.989 дка в землището на с. К. с ЕКНМ Nо 39483 ,съставляващ парцел **** масив 18 имот Nо 018005 по плана за земеразделяне.
Неоснователно с касационната жалба Т. Н. поддържа , че не са взети предвид и не са ценени доказателствата по делото за възстановяването на собствеността в стари реални граници на нейния наследодател , че границите на възстановения имот- ливада от 3.3 дка са установени с помощта на изслушаната експертиза и свидетелите и огледа на място. Върховният касационен съд , при второто разглеждане на делото, изрично е приел, че събраните към този момент доказателства- в т.ч. и изслушаната експертиза , на която се позовава жалбоподателката Т. Н. , не могат да установят спорния факт за идентичност на имотите. След като при новото разглеждане по желание/ съд. заседание от 05.10.2007 г,../ на самата страна- жалбоподател; доказателствата не са събрани, то и доводите за необоснованост и допуснати нарушение по преценка на събраните доказателства релевирани от същата с касационната жалба , не могат да бъдат възприети от настоящия състав на ВКС.
Неоснователни, с оглед и крайния изход на делото, са доводите на жалбоподателката , касаещи обжалваното определение по разноските. С оглед на крайния резултат, ответника М има право/ чл. 64 ал.2 ГПК /отм../ на разноски по делото в пълен размер.след като същите са присъдени точно, с оглед на намиращите се по делото документи , то не може да се приеме , че са налице основания за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по касация М. Д. има право и на направените пред касационния съд , поискани със защитата на адв. К. Л. , разноски в размер на 100 лв. / сто лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал;.1 ГПК / отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 110 от 21 01. 2008 година по гр. в..д. Nо 612/2007 година на Врачанския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 296 от 10.05.2002 год. по гр.д. Nо 936/2000 год. по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, както и Определение Nо 361/13.03.2008 година по същото дело,в частта за дължимите в полза на М. Д. по делото разноски.
Осъжда Т. В. Н. от с. В., Врачанска област да заплати на М. И. Д. от гр. М. сумата 100 лв. / сто лева/ , разноски по делото за защита пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :