ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
София, 01.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря
прокурора
и с участието на
, като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков ч. т. д. № 76 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 22861 от 17.XII.2019 г. на софийското „Дьолер България“ ООД (в ликвидация), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3969 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.XI.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 5397/2019 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното определение № 5641/23.X.2019 г. на Софийския градски съд по т. дело № 8460/2012 г.: за прекратяване на производството, образувано по установителен иск на търговеца настоящ частен касатор срещу ответниците „ВИК Инвестмънт“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Титаниум“ АД, поради констатация за липса на правен интерес.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, търговецът настоящ частен касатор претендира отменяването му и връщане на делото на първостепенния съд „със задължителни указания за продължаване“ на процесуалните действия по същото.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й „Дьолер България“ ООД (в Л.) обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на касационния контрол/, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на TP № 6/15.1.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г. и на TP № 8/27.XI.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 6/2012 г., така и в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения, както следва: P. № 132/6.II.2019 г. на Н-ро г.о. по гр. д. № 5049/2017 г.; Р. № 491/7.VII.2010 г. на I-во г.о. по гр. д. № 1348/09 г.; P. № 90/16.VI.2015 г. на Ш-то г.о. по гр. дело № 4406/2014 г. по следния правен въпрос, явяващ се и такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Налице ли е правен интерес за кредитор на ответник с прието срещу последния вземане в процедура по несъстоятелност, да предяви иск за установяване на нищожност на разпоредителна сделка на неговия длъжник с трето лице?“
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на софийското „Дьолер България“ ООД (в ликвидация) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, въззивната инстанция е споделила проведеното от него разграничение, че предявеният от настоящия касатор срещу ответниците „ВИК Инвестмънт“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Титаниум“ АД е с предмет прогласяването за нищожна на сключена помежду им разпоредителна сделка, по силата на която недвижим имот е бил прехвърлен на едно трето лице преди вписването на исковата молба, а не представлява установителен иск за собственост върху същия имот, поради което евентуалното му уважаване не би рефлектирало по никакъв начин върху правната сфера на „Дьолер България“ ООД (в Л.).
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съдебния състав по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на същото TP, че релевантният за изхода на делото въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулирани от търговеца настоящ частен касатор правен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се явява такъв, който е с изцяло хипотетичен характер:
предвид липсата на предявен в конкретния случай иск с правно основание по чл. 646 ТЗ.
При така установеното отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки за това – в случая по т.т. 1 и 3 на същия законов текст. Единствено за пълнота на настоящето изложение, че следва да се посочи, че единственият релевиран от търговеца настоящ частен касатор правен въпрос няма каквото и да било отношение към сочената задължителна практика на ВКС, обективирана в двете тълкувателни решения на ОСГТК от 2019 г. и
от 2013 г.
В заключение, атакуваното от „Дьолер България“ ООД (в Л.) въззивно определение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3969 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.XI.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 5397/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Определение ма ВКС. търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 76 по описа за 2020 г.