О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
[населено място], 20.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1883 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. и И. М. срещу решение № 504/28.02.2019 г. по т. д. № 3247/2018 г. по описа на Апелативен съд С., 9 състав, с което е потвърдено решение № 592/20.03.2018 г. по т. д. № 5734/2016 г. на СГС, ТО, VI – 9 състав за уважаване на предявени от синдика на „Б. М.“ Е. искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 108 ЗС.
Касаторите правят оплакване за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и за необоснованост на постановеното от Апелативен съд С. решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В депозираното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е обосновано наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба синдик на „Б. М.“ Е. /н./ я оспорва като неоснователна и необоснована. Счита, че по отношение на обжалваното решение не са налице касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 280 и сл. ГПК. Моли атакуваното решение да не се допуска до касация.
Ответникът по касационната жалба „Б. М.“ Е. /н./ не ангажира становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното :
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от легитимирани да обжалват страни, но е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В процесната хипотеза СГС е сезиран от синдика на „Б. М.“ Е. /н./ с конститутивни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на договор за покупко – продажба на моторни превозни средства от 11.11.2014 г., с който ответникът „Б. М.“ Е. /н./ е продал на ответниците А. и И. М. в условията на СИО товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 7“ с ДК [рег.номер на МПС] , и товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФМ 62 Р“ с ДК [рег.номер на МПС] срещу заплащане на сума общо в размер на 7 000 лв., както и искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ за предаване владението върху посочените моторни превозни средства с цел попълване масата на несъстоятелността. Цената на всеки от исковете е под 20 000 лв., поради което постановеното от Апелативен съд С. решение № 504/28.02.2019 г. по т. д. № 3247/2018 г. не подлежи на касационен контрол.
Съобразно разпоредбата на чл. 365, т. 4 ГПК споровете за попълване масата на несъстоятелността са търговски такива. Искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, както и последицата от уважаването му /чл. 649 ТЗ/ са уредени в Глава Четиридесет и първа на ТЗ „Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки“, поради което следва да се приеме, че делото, чийто предмет, са тези искове, е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ТЗ.
Според чл. 68 ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на иска. В този смисъл конститутивният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е оценяем. Той цели обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на увреждащи ги действия и сделки, извършени от длъжника. Размерът на цената следва да бъде определен при приложение на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК от стойността на договора, т. е. от паричната оценка на насрещните престации. Предявеният от синдика на „Б. М.“ Е. /н./ иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е по отношение на договор за продажба на две МПС, чиято обща стойност е 7 000 лв. Следователно, това е размерът на цената на иска, която е под прага за допустимост на касационно обжалване.
По отношение на обусловения иск за връщане на МПС в масата на несъстоятелност на „Б. М.“ Е. /н./ цената му следва да бъде определена с оглед разрешението, дадено в т. 20 на ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато се търси връщане на движима вещ, дължима след разваляне, унищожаване или прекратяването на договор, размерът на цената на иска се определя от стойността на договора, която е паричната оценка на интереса от изпълнението му. Съответно при покупко – продажба е цената по сделката. Следователно, цената и на този иск е в размер на 7 000 лв., поради което отново попада под прага за допустимост на касационно обжалване.
Като недопустима касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на А. М. и И. М. срещу решение № 504/28.02.2019 г. по т. д. № 3247/2018 г. по описа на Апелативен съд С., 9 състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.