1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр. София, 30.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1823 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Т. Й. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. О. срещу определение № 274 от 17.05.2017г. по ч. в. т. дело № 247/2017г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е определена парична гаранция в размер 15 000 лв.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение в обжалваната му част поради нарушение на разпоредбата на чл. 391, ал. 3 ГПК. Поддържа становище, че вземането на длъжника Д. Д. е обезпечено с два имота на частната жалбоподателка за главница, лихва и разноски до последните 30 000 евро. При сравнение с лихвите, начислявани от банките е установимо, че варират от 0.05% до 0.40%, респ. 0.50%, но при всички банки лихвата е под 1%. Релевира доводи, че при съпоставка с обезпечителната сума от 30 000 евро гаранция в размер 15 000 лв. е неоправдано висока и би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. Частната жалбоподателка моли определението да бъде отменено. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата /противоречие с решение № 198/18.02.2015г. по ч. гр. д. № 123/2015г. на Окръжен съд Добрич/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е недопустима, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК регламентира правото на обжалване на въззивното определение, с което въззивният съд по повод на частна жалба е допуснал обезпечение, с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочената правна норма намира приложение, когато въззивният съд по повод подадена частна жалба е отменил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение и вместо това е допуснал исканото обезпечение. Разпоредбата е създадена с оглед защита на ответника по молбата, който не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт, ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението и по частна жалба, препис от която не му се връчва, въззивният съд допусне исканата обезпечителна мярка. В този смисъл са определение № 32 от 03.01.2013г. на ВКС по ч. т. д. № 785/2012г., І т. о., определение № 115 от 19.02.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 347/2014г., ІІ т. о., определение № 723 от 14.11.2014г. на ВКС по ч. т. д. № 3282/2014г., ІІ т. о., определение № 485 от 25.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1994/2015 г.,, I т. о., определение № 557 от 05.10.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 2071/2015г., ІІ т. о., определение № 544 от 27.10.2016г. на ВКС по ч. т. д. № 198/2016г., ІІ т. о. и други съдебни актове на ВКС. Определението на Софийски апелативен съд не попада в нито една от изброените категории съдебни актове. С него не се потвърждава определение, преграждащо хода на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Въззивното определение в посочената му част не отговаря на изискването по чл. 396, ал. 2 ГПК. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. Й. Д. от [населено място] срещу определение № 274 от 17.05.2017г. по ч. в. т. дело № 247/2017г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е определена парична гаранция в размер 15 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховен касационен съд, друг тричленен състав на Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.