3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 28.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2060 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба /неправилно посочена „въззивна частна жалба”/ на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. К. – Б. срещу определение № 285 от 08.06.2017г. по ч. гр. дело № 283/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Първи граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 2313 от 08.03.2017г. по в. гр. дело № 1852/2016г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр. състав и [фирма] е осъдено да заплати на ответника [фирма], [населено място], [община], област Пловдив сумата 240 лв. – разноски по делото. С потвърденото разпореждане е върната касационна жалба вх. № 6096/23.02.2017г., подадена от [фирма] против решение № 1518/23.11.2016г. по в. гр. дело № 1852/2016г. на Окръжен съд Пловдив, VІІ гр. състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – неправилно съдът е приел, че делото е търговско; не са налице твърдения, че сделката е търговска и делото е разгледано по общия исков ред, а не по особените правила, установени за производството по търговски спорове. В приложено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Моли определението да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място], [община], област Пловдив чрез Адвокатско дружество „М. и Н.” чрез адв. А. Н. Н. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
С определението – предмет на настоящата частна касационна жалба е потвърдено разпореждането на Пловдивски окръжен съд за връщане на касационна жалба вх. № 6096/23.02.2017г., подадена от [фирма] против решение № 1518/23.11.2016г. по в. гр. дело № 1852/2016г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр. състав. Съдебният състав на Апелативен съд Пловдив е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол поради това, че се касае за търговска сделка, сключена между търговци по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и цената на всеки от предявените искове е под минимално определения размер 20 000 лв. съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК в действащата редакция /ДВ, бр. 50/2015г., в сила от 07.07.2015г./, когато определенията, респективно разпорежданията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. С проверката, която извършва ВКС, респективно която извършва апелативният съд за законосъобразност на разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, се изчерпва инстанционният контрол. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и същото не може да бъде обжалвано нито по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, нито по чл. 274, ал. 3 ГПК. В посочения смисъл е практиката на ВКС, формирана с определение № 58/29.02.2016г. по ч. гр. д. № 699/2016г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 255/25.05.2016г. по ч. т. д. № 977/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 189/04.07.2016г. по ч. гр. д. № 1918/2016г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 195/21.04.2016г. по ч. гр. д. № 1446/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 540/09.12.2016г. по ч. т. д. № 2454/2016г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 342/22.06.2017г. по ч. т. д. № 954/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. Необжалваемостта на определението на Апелативен съд Пловдив обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Изложените от частния жалбоподател доводи за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател трябва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 360 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 285 от 08.06.2017г. по ч. гр. дело № 283/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Първи граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „О.”, [улица], ет. 3 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Пловдив, [улица] сумата 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.