4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр. София,08.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1937 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 25.05.2017г. по ч.в.т.д. № 268/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1065 от 06.04.2017г. по т.д. № 63/2016г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса в размер на 100 423 лева.
Частният жалбоподател се позовава на принципа на ефективна съдебна защита, който произтича от общите конституционни традиции на държавите-членки и е провъзгласен в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, както и от Х. на основните права на Европейския съюз, като излага съображения, че чл.47 от Х. трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позовават на него и че помощта, предоставена в приложение на закрепения в нея принцип може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Сочи, че в това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. Твърди, че въззивният съд не е извършил такава преценка, поради което обжалваният акт не съответства на правото на Европейския съюз, което при всяко положение има примат над националното законодателство. Сочи, че така релевираните оплаквания не са били наведени в частната въззивна жалба, тъй като първоинстанционното определение не му е било съобщено. Искането си допускане на касационно обжалване на въззивното определение обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Следва ли решението по дело С -279/09 от 22.12.2010г. /DEB D.Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH срещу B.D./, което допуска предоставянето на правна помощ /в т.ч. освобождаване от държавна такса и разноски/ на юридически лица по национални съдебни спорове, постановено във връзка с тълкуването на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз, да бъде прилагано по отношение на търговските дружества?
2. Следва ли принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно правото на ефективен и справедлив съдебен процес, съобразно чл. 47, ал.2 и ал.3 от Х. на основните права на Европейския съюз и практиката по цитираното дело, да допуснат в случая на търговското дружество да бъде предоставена правна помощ /в т.ч. освобождаване от държавна такса и разноски/, с оглед невъзможността за заплащане на такси и разноски?
3. Невъзможността за заплащането на държавна такса за въззивно обжалване съставлява ли основание по чл.608 ТЗ за обявяване в неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на търговеца?
Ответникът [фирма], представляван от адв. Е. Е., оспорва частната жалба, като излага възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа, че първите два въпроса не са обуслови правната воля на въззивния съд, а и не са били наведени пред него. По отношение на третия въпрос също счита, че не е обусловил решаващата воля на въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е посочил, че в първоинстанционното производство [фирма] е направило искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване в размер на 100 423 лева поради липса на необходимите парични средства, за които твърди, че са били депозирани в СМС Г. Л. и не са му били възстановени. Приел е, принципно на основание чл.3 ЗДТ и чл.71 ГПК страната, която сезира съда с иск или жалба, дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение. Изложил е съображения, че хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК има социални функции и поради това е приложима само за физически лица, а не и по отношение на търговци, в който смисъл има трайноустановена безпротиворечива практика на ВКС. Посочил е, че търговските дружества и изобщо юридическите лица не са адресати на социалната политика на държавата и в тази област липсва основание за еднакво третиране на физически и юридически лица , както и че невъзможността на търговеца да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, включително и за събиране на вземанията си по съдебен ред, обуславя различен правен интерес и ред за защита – с иницииране на производство по установяване на неплатежоспособност и реализиране на права, респ. събиране на вземания по реда на универсалното принудително изпълнение при открито производство по несъстоятелност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два правни въпроса не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Въззивният съд е обосновал крайния си извод с неприложимост на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК по отношение на юридически лица и не е излагал съображения във връзка с чл. 47, ал.2 и ал.3 от Х. на основните права на Европейския съюз и решението по дело С -279/09 от 22.12.2010г. /DEB D.Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH срещу B.D./, като такива доводи във въззивната жалба не са били изложени, нито са били наведени пред първоинстанционния съд. Частният жалбоподател е формулирал въпросите във връзка с твърденията си, че въззивният съд не е извършил преценка, дължима съгласно правото на Европейския съюз, и не е съобразил предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, размера на разноските във връзка с производството и дали представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, положението на юридическото лице и в този смисъл – правноорганизационната му форма и дали юридическото лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Твърдения във връзка с тези обстоятелства обаче частният жалбоподател не е изложил нито във въззивното, нито в първоинстанционното производство, като в молбата за освобождаване от държавна такса е обосновал искането си с временна невъзможност за заплащане на държавна такса поради това, че всички парични средства на дружеството са били депозирани в СМС Г. Л. и за връщането им са отправени многобройни покани и са предприети действия по съдебен ред.
Третият правен въпрос също не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Макар въззивният съд да е изложил мотиви във връзка с него, въпросът не е обусловил решаващите му изводи, доколкото въпросът, дали невъзможността за заплащане на държавна такса съставлява основание по чл.608 ТЗ за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на търговец, е извън предмета на делото.
Не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател само формално се е позовал на основанията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, но не е посочил практика на ВКС или останалите съдилища, в противоречие с която са разрешени поставените въпроси, нито е изложил конкретни доводи за обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.05.2017г. по ч.в.т.д. № 268/2017г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: