1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№172
гр. София, 15.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание трети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова по ч.т.д. № 226 по описа за 2020 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
„Д.Д.Д.-1“ ООД обжалва определение № 3409 от 16.10.2019 г. по ч.т.д. 4407/19, ТО, 13 състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 15.07.2019 г. на Софийски градски съд по т.д. 183/2019 г. СГС, VI-23 състав за прекратяване на производството по предявения от него иск срещу „Консолид бг“ ЕООД за връщане на предадено на ответника временно удостоверение № 10 за 784 акции с право на глас от № 2457 до 3240 от капитала на „Еф енд би анализи“ АД . Излага съображения, че определението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, основания по чл. 293, ал. 2 пр. 1 и пр. 3 о ГПК.
Въззивнният съд неправилно бил приложил разрешението на правния въпрос в определение по ч.т.д. 3121/14 г. , ВКС, 2 ТО. Целта на производството била връщане на временно удостоверение, а не защита на членствени права. Според частния жалбоподател не било приложимо охранителното производство по чл. 560 от ГПК. Счита, че това производство е приложимо само в случаите на изгубени или унищожени акции. Моли да се отмени обжалваното определение.
Сочи следните правни въпроси, по отношение, на които е налице основание по чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК.
Въпрос 1: Когато временното удостоверение не е загубено, унищожено, лишено от владението, въпреки волята му, а предадено доброволно следва ли да се инициира установително охранително производство за обезсилването му по чл. 560 от ГПК. В този случай разполага ли лицето с правото да заведе иск по чл. 108 от ЗС за връщането на временното удостоверение срещу лицето, на което е предадено? Счита, че разрешаването на този въпрос е в противоречие с установената практика на ВКС, израз на която е определение № 15 от 08.1.2001 г. на ВКС по ч.гр.д. 543/2000 г. 4 ГО, в което било посочено, че „временните удостоверения на акционерите, ако са загубени или унищожени и по този начин са лишени от владението върху тях, въпреки волята си могат да бъдат обезсилени по реда на чл. 456, ал. 1 от ГПК“. В случая не била приложима тази практика, тъй като временното удостоверение не било загубено и/или унищожено, нямало такива данни, а същото било предадено доброволно.
Въпрос 2, по отношение, на който се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК:
1. Образува ли се удостоверително охранително производство за обезсилване на ценна книга по чл. 560 и сл. ГПК в случаите когато:
– не се оспорват членствени права от трети лица, акционери или дружеството
– временното удостоверение не загубено и/или унищожено, и/или няма данни да е изгубено и/или унищожено
В посочените случаи допустимо ли е и в кои случаи да се води иск по чл. 108 от ЗС за предаване на временно удостоверение?
Счита, че не е приложим изводът съгласно определение № 745 от 25.11.2014 г. по ч.т.д. 3121/14 г. 2 ТО. С посоченото определение съдът бил разрешил правния въпрос – допустимо ли е по отношение на поименни акции да се води иск по чл. 108 от ЗС и предвид веществения си характер, могат ли тези акции да бъдат предмет на защита с този иск. Същото било с предмет – иск за защита собствеността върху акциите като с цел, защитавайки членствените си права, акционерът би следвало да защити права си върху акциите с иск, насочен срещу акционерното дружество, чийто органи били извършили действия, с който не били зачели правата му. ВКС бил се произнесъл, че иск по чл.1 08 от ЗС бил недопустим за собственост на обикновени поименни акции срещу лицето, в чието държание се намират като практиката препраща към чл. 560 от ГПК.
В настоящето производство не се целяла защита на членствени права, тъй като същите не били накърнени, а връщане на временно удостоверение. Нямало данни ответникът да се представя като собственик на притежаваните от ищеца поименни акции и/или да се е разпоредил със същите. С иска не се целяла защита на членствени права само срещу „Еф енд би анализи“ АД. Същото не оспорвало членските права, в качеството на акционер, притежаващ обикновени поименни акции. В други съдебни търговски дела дружеството не било оспорило правата му.
Неправилен бил изводът по чл. 560 от ГПК.
Практиката на съдилищата били изцяло насочена при изгубване или унищожени временни удостоверения на акционерите. В тази връзка било определение № 15 от 8.1.2001 г. по ч.гр.д. 543/2000 г. 4 ГО, в което било посочено, че временните удостоверения на акционерите, ако са загубени или унищожени и по този начин са лишен от владението върху тях, въпреки волята си мога да бъдат обезсилвани по реда нач л. 456, ал. 1 от ГПК.
В охранителното производство по чл. 560 от ГПК не било могло да се постигне целения резултат, а именно връщане на временното удостоверение предвид конкретния случай. Моли да се отмени определението. Счита, че при оспорване от ответника в производството по обезсилваане на ценни книжи пак би се стигнало до иск за установяване на правата, какъвто бил настоящият иск.
„Конослид Бг“ ЕООД в срок е подал отговор, в който оспорва частната жалба. Излага съображения, че въпросите, формулирани от касатора не били включен в предмета на спора от въззивния съд като неотносим. Не бил направен анализ на съдебна практика, която да се нуждае от осъвременяване. Цитираната практика от касатора , а именно по ч.т.д. 3121/14 г. на ВКС, 2 ТО, била в обратния на вложения от касатора в нея смисъл.
Върховният касационен съд, състав на Първо Търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподателя на 31.10.2109 г. Частната жалба е подадена на 07.11.2019 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото. С това определение съдът е приел, че предявеният иск пред Софийски градски съд, е недопустим.
Въззивният съд е приел, че „ищецът с иска по чл. 108 от ЗС нямало да защити спрямо акционерното дружество правата си на акционер. Акционерното дружество било обвързано от вписване в книгата на акционерите като счита, че притежател на акции, са лицата, вписани в тази книга. Въпреки че приобретателят ставал собственик от момента на прехвърляне на собствеността върху акцията, той можел да упражни правата си на акционер, след прехвърлянето в книгата на акционерите, като продължава да е в членствено правоотношение с дружеството и при настъпила невъзможност да упражни правата си поради липсата на фактическа власт върху акциите.“ Приел е, че спорът върху акцията не е спор за вещно право, а е спор за защита на членствените права в издалото акцията акционерно дружество. Оттук следвал изводът, че ищецът нямал интерес да иска връщане на задължените от „Консолид БГ“ ЕООД акции. Приети са за неоснователни доводите, че липсвал спор по отношение собствеността и връщане на факатическаа власт върху поименните акции, а се целяло връщането на вещта – временното удостоверение, което е дадено доброволно, тъй като видно от обстоятелствената част бил предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Неоснователни били доводите на частния жалбоподател срещу твърдени изводи на първоинстанционния съд за приложението на чл. 560 от ГПК, в какъвто смисъл липсвали мотиви. Като се твърди и в самата искова молба след и заплащане на цената по договора за прехвърляне на поименни акции от капитала на „ЕФ енд би анализи“ АД и адресираната до ответника покана завръщане на временното удостоверение, ищецът не бил лишен от фактическото владение върху временното удостоверение.
Ищецът е посочил в исковата молба, че е акционер и собственик на 3 168 акции поименни, представляващи 48 % от капитала на „ЕФ Енд Би анализи“ АД. Бил сключил договор и анекс с ответника „Косолид бг“ ЕООД, с който последният бил прехвърлил собствеността на 784 броя поименни акции № 2457 до 3 240 , материализирани във временно удостоверение № 10. По силата на договора като гаранция за надлежно изпълнение за заплащане на продажната цена било договорено учредяване на реален залог върху прехвърлените 784 броя поименни акции . Бил подписан договор за реален залог върху същите акции. Бил налице учреден залог чрез джиро за залог. На 16.8.2018 г. била изплатена цялата цена по договора за продажба. Но след покана на 2.9.2018 г. било изпратено писмо до „Консоли бг“ ЕООД, което било получено от управителя с искане да се върнат акциите.
Моли да се осъди ответникът да му предаде владението на движима вещ 784 броя поименни акции с право на глас 2 457 до 3240 от капитала на „Еф енд би Анализи“ АД, материализирани във временно удостоверение № 10. Наред с това е предявен иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по друг договор за продажба на тези акции.
Въззивният съд, за да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд е приел, че водещ признак на акцията е титул за участие в акционерно дружество. Приел е, че макар и временните удостоверения, издадени за поименни налични акции, да имат веществена форма, то те не могат да са обект на защита на право на собственост. Защитата при оспорване на правата се извършва чрез защита на правата на участие в капитала, отговарящи на акциите, които са издадени и чийто титуляр е ищецът. Поради това е приел, че няма правен интерес от предявяване на иска за връщане на задържаните от „Консолид бг“ ЕООД акции. Прието е за неоснователно възражението, че липсва спор за собственост. А също така и относно приложението на чл. 560 от ГПК е приел, че при лишаване от фактическата власт, акционерът може да осъществи защитата си по реда на обезсилване на акции.
По отношение на поставените правни въпроси в настоящето производство, настоящият съдебен състав намира, че допускането до касационно обжалване съгласно чл. 280 от ГПК, така както е разяснено и в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се осъществява когато касаторът е обусловил, че посоченият от него правен въпрос е разрешен от въззивния съд и това разрешение е станало при осъществяване на основание по чл. 280, ал. 1 т. 1- 3 от ГПК.
По отношение на първия поставен правен въпрос, действително при така предявения иск касаторът поставя въпрос при наличие на залог с предаване на ценната книга на заложния кредитор, следва ли да се приеме, че искът е недопустим. Касаторът е посочил разрешения от въззивния съд въпрос, че е недопустим иск за връщане на държането върху ценната книга и че на разположение на лицето, твърдящо права върху акции, респ. временни удостоверения, установяващи акции, съществува защита за обезсилване на ценната книга по реда на чл. 560 от ГПК. Мотивите на съда относно липсата на правен интерес и възможността за защита, са обусловили извода на съда за недопустимост на иска и оставяне без уважение частната жалба, т.е. изхода на делото. В този смисъл правният въпрос е разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото, като по този начин касаторът е обосновал общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. По отношение на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. Посочените определения от касатора са постановени при разрешен спор относно отнемане на владение върху ценна книга. Действително в случая се твърди, че ответникът не изпълнява задължение да върне заложената ценна книга след като ищецът е изпълнил паричното си задължение и кредиторът не би имал привилегия, изразяваща се в учредения залог върху ценни книги. Но обстоятелствата относно предаване на ценните книги или отнемане на владението им, или изгубването са релевантни за правния интерес от предявяване на искане за обезсилване. В този смисъл следва да се посочи, че с постановеното въззивно определение не е изразено противоречие в постановеното от въззивния съд с практиката на ВКС относно обезсилване на ценни книги и недопустимост на ревандикационния иск за такива вещи. В случая въззивният съд е възприел предявеният иск за връщане на държането на временното удостоверение като иск за фактическото му предаване след погасяване на заложното право – чл. 157, ал. 1 от ЗЗД. Така разрешеният правен въпрос, а именно, че липсва правен интерес от предявяване на иска за фактическо връщане на временни удостоверения, тъй като всяко загубване на фактическата власт върху ценна книга, включително върху временно удостоверение, се защитава по реда на обезсилавнето й, предвиден в чл. 456 и сл. от ГПК. Поради това в случая не е налице допълнително основание по чл. 280 от ГПК и соченото по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК не е налице. Налице е безпротиворечива константна практика на ВКС, изразена в определение № 745 от 25.11.2014 г. по ч.т.д. 3121/14 г., ВКС, ТК, 2 ТО, съгласно която „Ищецът с иска по чл. 108 от ЗС срещу ответника, чийто права оспорва няма да защити спрямо търговското дружсетво правата си на акционер, притежаващ обикновени поименни акции. Недопустим поради липса на правен интерес е искът по чл. 108 от ЗС, срещу лицето, за което ищецът поддържа , че е отнело фактическата власт върху неговите поименни акции като движими вещи. Акцията е ценна книга и движима вещ, но удостоверява участие в търговското дружество и произтичащите от това права, които не могат да са предмет на защит ас вещен иск, защитата на ищеца следва да включва не само защита срещу ответни, неправомерено легитимирал се пред ТД като собственик на приетжаваните от ищеца поименни акции, но поименните кации, издадени от ТД“. Следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че липсва интерес от предаване на държането на временното удостоверение, е съобразен с изразеното разрешение, че липсва правен интерес от защита на фактическата власт върху временното удостоверение като движима вещ. По отношение на втората част от въпроса, въззивният съд действително е посочил, че липсва правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС и това е обусловило извода му, за да приеме за неоснователна частната жалба срещу прекратяване на производството. Този извод е съответен на разрешенията , дадени в съдебната практика с оглед тълкуване на същносттта на правата върху акции и способът, по който се защитават и следва да се приеме, че въззивният съд е мотивирал именно недопустимостта на предявения от касатора иск за връщане на заложени акции. Именно поради липсата на единствено характеризиращ признак вещественост на временните удостоверения, е отречена възможността, да се търси предаване на тяхното държане. Поради това, че временните удостоверения могат да се прехвърлят с джиро, както и ценните книги на заповед, редът за обезсилване на ценните книги, предвиден в чл. 560 от ГПК е приложим. Именно поради спецификата на прехвърляемост и на легитимация по ценните книги е предвидено, че лицето, което е правоимащо следва да се защити чрез обезсилване на ценната книга и при липса на оспорване да бъде обезсилена ценната книга и да се издаде решение за обезсилването й, което ще легитимира носителя на права като такъв. Целта на този ред, предвиден в чл. 560 и сл. от ГПК е да се даде публичност на правата на лицето, което е изгубило ценната книга, за да могат лицата, които я държат и всеки претендиращ права да заяви правата си до деня на заседанието, посочено в заповедта. Едва при оспорване ще е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване на правата по ценната книга. Този смисъл е вложен и и цитираните определения на ВКС. Разрешението, дадено в настоящия случай от въззивния съд, съответства на константната практика на ВКС и поради това не е налице разрешаване в противоречие с нея, а съответно и липсва допълнителното осноание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че решаващият извод на съда относно недопустимост на производството по делото е свързан с липсата на правен интерес у ищеца да предяви иска чрез предявяване на иск за връщане на временно удостоверение и наличието на друг способ за защита, а именно по реда на производството за обезсилване на ценни книги. Поради това и посоченият втори правен въпрос е разрешен от въззивния съд като включен в предмета на делото и е обусловил решаващата воля на съда, за да потвърди прекратяване на производството.
Но в случая не е осъществено соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Така посоченото основание изисква кумулативното наличие на предпоставките „точно приложение на закона“ и „развитие на правото“. Разкриване на действителния смисъл на разпоредбата чрез нейното тълкуване означава липса на формирана до този момент съдебна практика или съществуващата съдебна практика да се нуждае от осъвременяване поради настъпили промени в обществените условия или законодателството , или необходимост от предоляване на грешни правни разрешения. В настоящия случай касаторът не е отразил наличието на същствуваща съдебна практика по отношение на даденото от въззивния съд разрешение. Макар и предявеният иск да не е иск за собственост, а за връщане на дадените на основание сключения реален залог върху акции, временно удостоверение, то напълно относима е формираната практика по приложение на чл. 108 от ЗС относно недопустимостта на иск за връщане на поименни акции, формирана в определение № 745 от 25.11.2014 г. по ч.т.д.3121/2014 г. Съгласно посоченото, независимо на какво основание е станало предаването на временно удостоверение, то връщането му във фактическа власт, не може да стане чрез способите за защита на вещни права или чрез способите за връщане на държането. От друга страна, е налице и константна практика по приложението на чл. 560 от ГПК, изразена в определение № 247 от 23.04.2009 г. по ч.т.д. 74/09 г., 2 ТО на ВКС, съгласно която временните удостоверения като ценни книги могат да бъдат обезсилвани по реда на чл. 560 от ГПК. Съобразно така цитираната практика всяко отнемане на фактическа власт върху ценна книга се включва в посочената хипотеза. Така формулираните правила включват и очертаната от касатора хипотеза на липса на фактическа власт върху временното удостоверение. Ето защо при наличната съдебна практика, касаторът следваше да обоснове приложението на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК от гледна точка на необходимостта Върховния касационен съд да не е разкрил действителният смисъл на нормите на чл. 167 , чл. 175 и чл. 181 от ТЗ и чл. 560 от ГПК и така съществуващата практика да се нуждае от осъвременяване поради настъпили нормативни или обществени промени. Това не е сторено в случая. Поради което следва да се приеме, че не е обосновано приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК по отношение на определението на въззивния съд. А това води до извод за недопускане на определението до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3409 от 16.10.2019 г. по ч.т.д. 4407/19, ТО, 13 състав.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: