О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр.София, 04.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1529 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Александра Транспорт“ ЕООД срещу решение № 118/07.01.2019 г. по в. т. д. № 272/2018 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 279/03.08.2018 г. по т. д. № 277/2018 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Юро Тракинг“ ЕАД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 367 ТЗ за заплащане на сума в размер 33 230, 70 лв. /разлика между претендирания от 38 770, 30 лв. и уважения от 5 539, 60 лв./.
Подадената от „Александра Транспорт“ ЕООД касационна жалба преповтаря почти дословно въззивната такава. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Излагат се доводи, че въззивният съд не е приложил относимата към спора разпоредба на чл. 378 ТЗ и това е рефлектирало върху неправилния извод, че противопоставеното от ответника възражение за прихващане е основателно, а не погасена по давност. Отделно от това, неправилно е посочено от съда, че е налице валидно материално правно изявление за прихващане, тъй като вземането, което е заявено от ответното дружество, е било спорно. Оспорва се въззивното решение и в частта му за разноските с довод, че съдът не е взел в предвид формулираното в молба от 04.12.2018 г. възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на претендирания от ответното дружество адвокатски хонорар.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Наред с това се твърди, че същото е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, който е от значение за развитие на правото. В изложението се преповтарят доводите, обективирани в касационната жалба, сочещи неправилност на атакуваното съдебно решение.
От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК.
От ответника по касация не е депозиран отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания пред него съдебен акт, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционното решение, че ответникът има вземане срещу ищеца в размер на 16 840, 58 евро, за което е издадена фактура № 9/15.07.2016 г. Същото е възникнало от осъществяване на фактически състав, регламентиран в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД и чл. 374 ТЗ – вреди, причинени на предоставено за ползване по силата на рамков договор № 36/23.11.2015 г. ремарке SRNL79124. С оглед установените факти е достигнал до извод, че по отношение на вземането приложение намира общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който не е изтекъл, а не специалният, регламентиран в чл. 378, т. 1 ТЗ. Въззивният съд е възприел и изводите на първостепенния съд относно дължимостта на сумата от 150 евро по фактура № 2525/24.01.2017 г., доколкото по делото липсват събрани доказателства за извършено извънсъдебно прихващане с нея.
С новосъздадената през 2017 /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. При проверка допустимостта на атакуваният въззивен акт настоящата инстанция не констатира основания за преценката му като недопустим. Оплакванията на касатора са относно правилността на решението и твърдението за наличие на недопустимост е по – скоро с декларативен характер. Не е налице и очевидна неправилност като следващ по тежест порок. В консолидираната практика на ВКС се приема, че очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случай, че касаторът не постави такъв въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд няма правомощието да го изведе от посочените в касационната жалба доводи, а само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира. Следователно, непосочването от касатора на значимия за спора правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, който според твърдението му да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложените в касационната жалба оплаквания за несъответствие изводите на въззивната инстанция и събраните по делото доказателства, както и за нарушение на материалния закон са преповторени и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но те касаят проверка правилността на постановения съдебен акт и не представляват основания за допускане до касационен контрол, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл. 288 ГПК. В тази фаза на преценка подлежат само правните изводи на съда, изведени в обжалвания акт.
Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Бургас.
По въпроса дали правилно са присъдени разноски с въззивното решение компетентен да се произнесе е Апелативен съд Бургас съобразно новелата на чл. 248 ГПК, а не настоящата инстанция. Делото следва да бъде върнато за произнасяне и преценка основателността на формулираното от „Александра Транспорт“ ЕООД процесуално искане.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118/07.01.2019 г. по в. т. д. № 272/2018 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 279/03.08.2018 г. по т. д. № 277/2018 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявения от „Александра Транспорт“ ЕООД срещу „Юро Тракинг“ ЕАД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 367 ТЗ за заплащане на сума в размер 33 230, 70 лв. /разлика между претендирания от 38 770, 30 лв. и уважения от 5 539, 60 лв./.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Бургас за произнасяне по направеното в касационната жалба искане с правно основание чл. 248 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.