8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№222
София, 06.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………..…………….. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1001 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 2818 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 3.ХІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 3363/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2510/23.ІV.2018 г. на СГС, ГК, с.в І-21, по гр. дело № 5763/2017 г. С последното – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – ответното по претенцията „Интертайм Континентал” АД-София е било осъдено да заплати на ищцата Б. Н. Д. от същия град неустойка за периода 11.ІХ.2012 г. – 13.Х.2016 г. (уговорена съгласно чл. 25 от сключения помежду им на 11 януари 2006 г. договор за строителство) в размер на сумата от 37 350 евро и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (10.V.2017 г.) и до окончателното й изплащане. Като неоснователен, е бил отхвърлен обективно кумулативно съединения осъдителен иск на Д. с правно основание по чл. 85, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу същия търговец, чийто предмет е било присъждането на сума в размер на 15 549.43 евро, представляваща начислена законна лихва върху горепосочената главница на вземането й за неустойка за периода от 11.ІХ.2012 г. и до предявяването на двете й претенции пред първостепенния съд – 10 май 2017 г..
Касационната жалба с вх. № 398 от 10.І.2019 г. на ответното по исковете „Интертайм Континентал” АД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК е насочена против осъдителната част на това въззивно решение, като в нея се съдържат оплакванията на търговеца за необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С довод за „неправилно приложение на института на погасителната давност” се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела отхвърлена претенцията за договорна неустойка „за периода, за който тя е била вече погасена по давност”, както и „да бъде коригиран крайния период, за който следва да бъде начислявана”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл /в осъдителната му част/ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите търговска и гражданска колегии (Р. № 292/16.ХІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 292/09 г., Р. № 66/22.VІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 269/2014 г., Р. № 32/2.ІІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 328/2010 г. и Р. № 10/1.ІІ.2012 г. на І-во г.о по гр. дело № 130/2011 г.) по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „При иск за присъждане на договорна неустойка, уговорена като дължима за всеки ден забава, счита ли се за погасено вземането за повече от 3 години от предявяване на исковата молба?”;
2./ „Когато са налице писмени доказателства – двустранно подписани от страните документи, непредвидени обаче в подписания помежду им договор, но също и събрани в тази връзка свидетелски показания, разкриващи подбудите на изпълнителя да поиска съставянето им и едновременно с това описване на допълнителни, непосочени в протоколите действия от страна на възложителя, релевантни към изпълнението, следва ли да се игнорират гласните доказателства поради наличието на писмени?”
Съответно касационната жалба с вх. № 1900/4.ІІ.2019 г. на ищцата Б. Н. Д. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК, е против другата /отхвърлителната/ част на горепосоченото въззивно решение и съдържа оплакванията й за неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Поради това се претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен обективно кумулативно съединеният осъдителен иск на касаторката срещу ответното търговско дружество за законна лихва в размер на 15 549.43 евро върху главницата на присъдената неустойка за периода от настъпване на забавата и до завеждане на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към тази жалба, нямаща характера на насрещна, подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част – по иска й с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тази част от своя акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Трябва ли – при ясното правило на чл. 84, ал. 1 ЗЗД – да се изпраща покана до насрещната страна за заплащане на уговорената мораторна неустойка, след като тази страна изпълнител /строител/ дължи заплащането й за забавено изпълнение и същата е била определена като абсолютен размер за всеки ден забава?”;
2./ „След като по закон строителят /”Интертайм Континентал” АД/ е изпаднал в забава, защото не е спазил срока за предаване на сградата с надлежно разрешение за ползване, трябва ли да му се изпраща покана всеки ден след изтичането на срока за изпълнение и не следва ли в случая да важи правилото, че „срокът кани вместо човека”?”;
3./ „Нотариалните покани, в които се иска доброволно разрешаване на спора и доброволно изплащане на дължимите неустойки с конкретно посочени дати за това, връчени валидно на противната страна (НП от 16.ІІІ.2012 г. и НП от 27.V.2015 г., както и конст протокол от 8.Х.2012 г.), не представляват ли именно такава покана за заплащане на уговорената неустойка, щом като в тях има записан изричен текст за това?”;
4./ „Предявяването на иск за предходен период – от 16.ІV.2010 г. до 10.ІХ.2012 г. по друго дело /гр. д. № 2267/2015 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-14/ и уважаването му с влязло в сила решение, не представлява ли покана за заплащане на неустойка за забавено изпълнение и за следващия период?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни /насрещни по спора/ страни във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на ответното по осъдителните искове „Интертайм Континентал” АД-София, така и касационната жалба на ищцата Б. Н. Д. от София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в осъдителната му част, въззивната инстанция е приела, че – като изпълнител по процесния договор за строителство – дружеството настоящ касатор е изпаднало в забава по отношение на въвеждането на сградата на [улица] [населено място] в експлоатация за претендирания в исковата молба на Д. период /11.ІХ.2012 г. – 13.Х.2016 г./, поради което и в съответствие с неустоечната клауза по чл. 25 от сделката дължи заплащане на мораторна неустойка от 25 евро за всеки ден забава, възлизаща общо на 37 350 евро за времето от четири години, един месец и един ден, до който е продължила забавата. При съобразяване датата на завеждане на делото /10.V.2017 г./, а също и на точния смисъл на разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, съставът на САС е преценил като неоснователно защитното възражение на търговеца настоящ касатор за частично погасяване на същата претенция поради изтичане на специалната давност /по чл. 111, б. „б”, предл. 2-ро ЗЗД/, изтъквайки, че меродавният начален момент, от който започва да тече тази тригодишна давност, не е този на възникване на задължението за заплащане на неустойка за всеки един ден забава, а е последният ден, за който се начислява неустойката, т.е. датата 13 октомври 2016 г. Очевидно е, че в съпоставка между нея и тази на подаване на исковата молба на Д. в регистратурата на първостепенния съд няма изминали три години, а приблизително 7 месеца, поради което може да се констатира, че решаващият извод на САС за неоснователност на възражението за погасяване на претенцията за неустойка с изтичане на кратката давност се явява в синхрон с приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 292/16.ХІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т.д. № 292/09 г., че под „последен ден, за който се начислява неустойката” следва да се разбира последният ден от исковия период. /С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 66 на състав на І-во т.о. от 22.VІ.2015 г. по т. д. № 269/2014 г. касационният контрол по отношение обжалваното друго решение на САС е бил допуснат вкл. и за проверка на съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в Р. № 292/16.ХІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 292/09 г./.
За да потвърди първоинстанционното решение и в отхвърлителната му част – по иска на Д. срещу търговеца с правно основание по чл. 86, ал. 1 ГПК, чийто предмет е била претендирана лихва за забава върху главницата на начислена мораторна неустойка, съставът на САС е приел, че доколкото страните по процесния договор са предвидили, че изпълнителят „Интертайм Континентал” АД дължи заплащането на мораторна неустойка, изчислима като абсолютен размер за всеки един ден забава, то е налице задължение без определен срок за изпълнение, т.е. такова, при което търговецът длъжник изпада в забава едва след получаването на покана. Предвид липса на данни по делото за отправянето на такава покана преди завеждането му пред първостепенния съд, решаващият правен извод на въззивната инстанция е бил за невъзникването на претендирано вземане за лихва върху мораторната неустойка в размер на 15 549.43 евро. Решаващият съд е игнорирал нотариална покана от дата 27.V.2015 г. – като подадена след завеждане на делото, докато по отношение на предходната нотариална показа от 16.ІІІ.2012 г. и на съставен между страните констативен протокол от м. Х`2012 г. е могъл да констатира липса на изявления, които да касаят уговорената мораторна неустойка по чл. 25 от процесния договор за строителство.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на посоченото ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значене за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
1. По касационната жалба на ответното по осъдителния иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Интертайм Континентал” АД-София:
На плоскостта на горното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият правен въпрос, на който въззивният съд е отговорил отрицателно, се отнася до правилността на атакуваното негово решение, а вторият – до обсъждане на събраните по делото доказателства, т.е. и двата нямат естеството на такива от значение за изхода по конкретното дело. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е единствената релевирана от търговеца допълнителна предпоставка за това /в случая по т. 1 на същия законов текст/.
2. По касационната жалба на ищцата Б. Н. Д.:
На плоскостта на горното разграничение в тълкувателното решение за същността на релевантния правен въпрос, в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те въпроса, формулирани в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3 ГПК/ към жалбата й, няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на конкретното дело по обективно кумулативно съединения неин осъдителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, воден срещу търговеца за присъждане на законна лихва за период до завеждане на делото върху дължимата й от него мораторна неустойка. Проблемът е бил не в това, че не е била отправяна покана за заплащане на неустойката /уговорена в абсолютен размер за всеки ден на забавата/, а в липсата на покана за заплащане на претендираната по делото лихва върху дължимата неустойка, доколкото двете задължения имат самостоятелен характер, предвид различните правопораждащи ги факти. При така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касаторката Д. допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст. Що се отнася до твърдението й, че формулираните 4 правни въпроса в изложението към касационната жалба били такива, „решавани противоречиво от съдилищата”, ще следва да се констатира, че още към датата на постановяване на първоинстанционното решение /23.ІV.2018 г./ редакцията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е била изменена в смисъл, че релевантният за изхода на делото правен въпрос трябва да е бил решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз.
В заключение, в тази му част /отхвърлителната/ въззивното решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2818 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 3.ХІІ.2018 г., постановено по гр. дело №3363/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1001 по описа за 2019 г.