О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 13.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………….………. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 822 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6293 от 28.ІІІ.2019 г. на К. Б. Н. от С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 790 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 1.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 26/2019 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу ЧАСТТА от първоинстанционното определение (без номер) на СГС, ГК, с-в І-22, от 26.Х.2018 г., по гр. дело № 11560/2018 г., с която е била отхвърлена молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 800 лева.
Поддържайки оплаквания за неправилност /незаконосъобразност и необоснованост/ на атакуваното определение на САС, частният касатор К. Н. претендира отменяването му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по следните три процесуалноправни въпроса:
1./ „Притежаването на недвижимите имоти от страната, предявила искане при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК, предполага ли възможност от имотите да бъдат реализирани приходи чрез разпоредителни или облигационни сделки, вкл. чрез отдаването им под наем, и съставлява ли основание за да се приеме, че имущественото й положение й позволява да заплати дължимите държавни такси и разноски?”;
2./ „Предположенията за хипотетични доходи съставляват ли основание съдът да откаже да освободи страната, предявила искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК или съдът следва да извършва констатации за реално получаваните от нея доходи, основани на сигурни данни?”;
3./ „Следва ли при преценката за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК да се вземат предвид получаваните от страната доходи към момента на искането или следва да се разглеждат и доходите, които тя е имала в миналото?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на К. Б. Н. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение на СГС по чл. 83, ал. 1 ГПК в отхвърлителната му част въззивната инстанция е приела, изрично позовавайки се на практиката на ВКС, обективирана както в определение № 71/13.ІV.2017 г. на състав на І-во г. о., постановено по ч. гр. дело № 491/2017 г., така и в Опр. № 329/4.VІІ.2017 г. на ІV-то г.о. по ч. гр. дело № 2665/2017 г., че относимата разпоредба следва да се прилага стриктно, като в тази връзка установеното от съответната декларация притежаване на две жилища от страна на молителя настоящ частен касатор, предпоставя възможност той да получава граждански плодове от тях, а доколкото същият е имал статут на самоосигуряващо се лице /по см. на чл. 5 КСО/, едновременно с това свободно от каквито и да било алиментни задължения, решаващият правен извод на САС е, че Н. би могъл без съществени затруднения да заплати дължимата държавна такса в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от 3-те, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба въпроси, е с хипотетичен характер досежно частта си относно т. нар. „разпоредителни сделки”, тъй като такива не са били вземани предвид при преценката на въззивната инстанция за възможност да бъдат реализирани от Н. граждански плодове. Наред с това „сигурни данни” по делото са установените в декларацията на Н. по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства /по т.т. 1-7 на този законов текст/ като трудоспособната му възраст и отсъствието на заболявания, поставящи го в неравностойно положение спрямо другите членове на обществото, реализиращи доходи от трудова дейност, така, както и констатираните липса на задължения за издръжка към трети лица, а също и заплатеният по делото от страна на частния касатор адвокатски хонорар от 1 200 лв., надхвърлящ с 1/3 размера на дължимата държавна такса. Извършената от въззивния съд преценка за „достатъчност на средствата” имплицитно включва изследване доходите на лицето /вкл. и на неговото семейство/, като употребата на думата „доход” в множествено число по никакъв начин не би могла да се свързва с момента на предявяване на искането с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК, а категорично визира предшестващ го период на реализирането на такива. В заключение, предвид изцяло хипотетичния характер на въпросите с поредни №№ 2 и 3 от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, в процесния случай по необходимост се налага извод за липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване. Безпредметно поради това се явява обсъждането налице ли е релевираната от частния касатор Н. допълнителна предпоставка по т. 1 на същия законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 790 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 1.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 26/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2