ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
София, 24.03.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………………………………………………………..и с участието на прокурора ………………………………………………………., като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков ч. т. дело № 740 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, във вр. чл. 248, ал. 3, изр 2-ро ГПК и чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 104 от 3.1.2019 г. на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД-София, подадена против определение № 3860 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 10.XII.2018 г., постановено по т. д. № 1998/2018 г., с което е било изменено постановеното по същото дело въззивно решение № 2109/6.VIII.2018 г. в частта му за разноските, като банката настоящ частен жалбоподател е била осъдена – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на Г. Б. К. от София вместо първоначално определената сума от 5 760 лева – сума в размер на 7 200 лв. (седем хиляди и двеста лева), „представляваща разноски, направени във въззивната инстанция“.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение, частният жалбоподател „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД претендира отменяването му, инвокирайки доводи, че нямало основания за увеличаване на размера на веднъж присъденото адвокатско възнаграждение, а и в случай на уважаване на подадената от банката касационна жалба срещу отхвърлителната част на същото въззивно решение, „тежестта за разноските следва да бъде понесена от страната, в чиято вреда бъде разрешен и главният въпрос, предмет на правния спор“.
Ответниците по частната жалба Г. Бл. К. от София, софийското „Б енд М Комерс“ ООД, както и М. И. Т. от [населено място], Столична община, не са ангажирал свои становища по основателността на релевираното в нея общо оплакване за неправилност на атакуваното определение по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, наведено под условието, че бъде уважена касационната жалба на кредитната институция срещу отхвърлителната част на същото въззивно решение /измененото по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК в частта му за разноските/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и насочена срещу изрично посочен като подлежащ на обжалване съдебен акт, настоящата частна жалба на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
С определение № 158/12.Ш.2020 г. на настоящия състав на Първо т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 741/2019 г. не е било допуснато касационно обжалване на решение № 2109 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 6.VIII.2019 г., постановено по т. д. № 1998/2018 г., в обжалваната негова отхвърлителна част /по иска на касатора „ПроКредит Банк България“ ЕАД-София с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД/. Следователно, съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, атакуваното решение на САС е влязло в сила в тази си част по съществото на спора, въведен с Павловия иск на банката настоящ частен жалбоподател.
Главното съображение на въззивната инстанция, за да измени решението си в частта му за разноските – посредством допълнителното присъждане на сумата в размер на 7 200 лв. в полза на ответника Г. Бл. К., като реално уговорен и изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, е било, че при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на банката ищец, чиито Павлов иск е бил отхвърлен, „необосновано размера на адвокатското възнаграждение е бил редуциран до сумата 5 760 лева“.
Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следователно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност – съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото – на размера на изплатен адвокатски хонорар може да се прави от насрещната страна по спора само до приключване на делото „в съответната инстанция“. В процесния случай, предвид категорично установената липса на своевременно направено пред състава на САС до приключването на устните състезания по делото /в откритото с. з. на датата 23.V.2018 г./, ново възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, каквото тя поддържа в настоящата си частна жалба /чрез довода си за липса на „основание за увеличаване на веднъж присъденото адвокатско възнаграждение“/ не може да се слуша, щом като то е вече преклудирано. Като неоснователна, частната жалба на кредитната институция ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3860 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 10.XII.2018 г., постановено по т. д. № 1998/2018 г. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: