2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 15.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2137 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 12599/25.VІ.2019 г. на конституираният в процеса като трето лице-помагач Б. А. А. от [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против решение № 1244 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 27.V.2019 г., постановено по гр. дело № 1297/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 213/10.І.2019 г. на СГС, ГК, с-в І-18, по гр. дело № 10588/2017 г. в обжалваната му част: за осъждането на Гаранционния фонд – на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ – да заплати на ищците К. Н. С. и А. Д. С. – двамата от [населено място], по 170 000 лв. (сто и седемдесет хиляди лева), които суми представляват обезщетения за понесените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им М. Кр. Н. в резултат от ПТП, настъпило на 26.ХІ.2016 г. по вина на настоящия касатор, управлявал лек автомобил „Форд Мондео” без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,ь както и ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от датата 11.ІV.2017 г. и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на подпомагащата ответния по исковете ГФ страна са за необоснованост, изразена в „несъответствие на направените заключения със събраните по делото доказателства”, а също и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това делинквентът А. претендира отменяването му и – в алтернативност – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителните искове на К. и А. С. срещу ГФ по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ да бъдели отхвърлени изцяло – „като неоснователни и недоказани”, или присъдените им обезщетения да бъдели „намалени значително под приетия от въззивния съд размер”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата третото лице неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Следва ли да се намали размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП по причина наличие на собствено неправомерно поведение на пострадалото лице?” Докато допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК била налице, понеже обжалваното решение на САС било постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановката по т. 11 на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. досежно критериите, в съответствие с които се определя справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Ответниците по касация К. и А. С. от гр. долна Оряховица не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Такова становище не е изразявала и главната страна, ответник по исковете с правно основание по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ – Гаранционният фонд, явяващ се въззивник в производството пред САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна /подпомагаща/ страна във въззивното производство пред САС, имаща интерес от обжалване, касационната жалба на прекия делинквент Б. А. А. от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Макар в производството пред САС собствената въззивна жалба на третото лице-помагач на Фонда Б. Ал. А. срещу първоинстанционното осъдително решение да е била върната /като просрочена/, достатъчно за редовността на настоящата негова касационна жалба е обстоятелството, преценявано на плоскостта на чл. 221, ал. 2, предл. 1-во ГПК, че независимо от последвалото процесуално бездействие на главната страна /ГФ/ да се брани срещу осъдителното въззивно решение, третото лице-помагач се ползва от факта на подадената въззивна жалба от Фонда в сегашното си процесуално положение на касатор.
При потвърждаване на решението на първостепенния съд в осъдителната му част – за уважаването в пълен размер на субективно съединените осъдителни искове на К. и А. С. по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ срещу Гаранционния фонд, въззивната инстанция е могла да констатира /въз основа на приетото по делото заключение на авто-техническа експертиза/, че между главните страни не се спори досежно механизма на настъпване на процесното ПТП от 26.ХІ.2016 г., а спорен е бил единство въпросът за справедливия размер на дължимото на ищците обезщетение за понесените от тях неимуществени от загубата на пълнолетния им син. Описан подробно в мотивите към първоинстанционното решение, този механизъм на предизвикване на вредоносния резултат изключва прекия контакт между управлявания от настоящия касатор лек автомобил и загиналия син на ищците, доколкото в тъмната част на денонощието /около 1.зо часа/ последният се е намирал на 31 метра зад друго спряло на пътното платно МПС с включени предни къси светлини, в което А. е реализирал удар: поради липса на реакция вследствие движението си с несъобразена скорост спрямо конкретната пътна обстановка, характеризираща се с намалена допълнително поради наличието на мъгла видимост.
Следователно единственият ясно и точно формулиран в изложението на касатора А. по чл. 284, ал. 3 ГПК материалноправен въпрос /този за евентуално намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат/ не е такъв, който надлежно да е бил включен в предмета на спора и затова няма характера на обуславящ за изхода по конкретното дело.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може /обратното би засилило служебното начало в процеса във вреда на ответната по касация страна!/ да извлича релевантния въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата или от твърденията на подателя й или от там изтъкваните от него факти и обстоятелства. Непосочването на значим за изхода на въззивното дело въпрос, бил той материално- или процесуалноправен, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат релевираните допълнителни предпоставки за това /в случая само тази по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Погрешното отъждествяване от касатора А. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, той като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1244 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 27.V.2019 г., постановено по гр. дело № 1297/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2137 по описа за 2019 г.