5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 06.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1540 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг” ЕАД срещу решение № 524/05.03.2019 г. по в. т. д. № 4818/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1400/03.07.2018 г. по т. д. № 8903/2016 г. на Софийски градски съд за осъждане на дружеството на основание чл. 202 КЗ /отм./ да заплати на „Застрахователна компания България иншурънс” АД сума в размер на 77 000, 62 лв. – неплатена застрахователна премия за месец ноември и месец декември 2013 г. по договор за медицинска застраховка № [ЕГН]/30.12.2011 г. и анекс № 1/01.07.2013 г., сума в размер на 11 648, 24 лв. – мораторна лихва върху дължимата за месец ноември 2013 г. премия за периода 18.12.2013 г. – 09.12.2016 г., сума в размер на 11 281, 82 лв. – мораторна лихва върху дължимата за месец декември 2013 г. премия за периода 10.01.2014 г. – 09.12.2016 г., ведно със законната лихва, и отхвърлено предявеното от „Електроразпределение Юг” ЕАД възражение за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД на сума в размер 678 000 лв. – неустойка по чл. 8.1.6. от същия договор № [ЕГН]/30.12.2011 г.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно и въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за развитие на правото. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда :
1. „Когато съдът установи, че не е налице неизпълнение на договорно задължение следва ли в мотивите на решението да посочи кое/кои точно действия на изправната страна счита за такива, които представляват изпълнение на задължението?“
Сочи се, че въпросът има принципно значение не само за изхода на настоящия правен спор, но и за сходни от фактическа и правна страна случаи, поради което може да бъде подведен под хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, а предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация „Застрахователна компания България иншурънс” АД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца „Застрахователна компания България иншурънс” АД относно наличието в тежест на ответника на неизпълнено задължение за заплащане на сума в размер 77 000, 62 лв. – неплатена застрахователна премия за месец ноември и месец декември 2013 г. по договор за медицинска застраховка № [ЕГН]/30.12.2011 г. и анекс № 1/01.07.2013 г., са основателни. Възприел е и мотивите на първоинстанционния съд за дължимост на обезщетение по смисъла на чл. 86 ЗЗД и неоснователност на противопоставеното от страна на ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД /касатор в настоящото производство/ възражение за извършено извънсъдебно прихващане с вземане за неустойка по чл. 8.1.6. от същия договор № [ЕГН]/30.12.2011 г. в размер 678 000 лв., както и относно липсата на предпоставки за допускане на съдебно прихващане със същата сума. При обстоен анализ на доказателствата по делото въззивният съд е преценил, че не се установява поемане на задължения от страна на застрахователя за извършване на профилактичните прегледи по пакет „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване”, твърдени от ответника. В евентуалност е развил доводи, че дори такива задължения да са поети, то „Електроразпределение Юг“ ЕАД в качеството си на кредитор не е дал съдействие на длъжника да ги изпълни, поради което е приложил правилото на чл. 95 ЗЗД.
Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения допълнителен селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Въпросът, по отношение на който се претендира допускане на факултативен касационен контрол, е некоректно зададен без връзка с конкретен материално правен или процесуално правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното въззивно дело. Той е обусловен от счетените от касатора за релевантни факти и не предпоставя еднозначен отговор на правен въпрос извън конкретиката на спора. Ето защо, поставеният въпрос не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дори да бъде извлечен релевантен въпрос от представеното с касационната жалба изложение, което касае задължението на въззивния съд да мотивира постановяваните от него актове по същество, то не са изложени релевантни доводи относно наличието на непълна, неясна или противоречива конкретна правна норма, която се нуждае от тълкуване, или обоснована нужда от осъвременяване на съществуващата практиката, съобразно разрешението на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на съда счита, че е постановена в достатъчен обем практика на ВКС, разясняваща задълженията на въззивната инстанция – решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ ТО, решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV ГО, решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ ТО, решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ ГО, решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ ТО, решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ ТО, както и ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираните актове се приема, че, за да се произнесе по спора, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Създадената практика към момента няма нужда от осъвременяване, поради което не може да се приеме, че е удовлетворен допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да бъде посочено и, че във фазата на селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора или обсъдил събраните по делото доказателства. Ето защо, на този етап няма как да бъде даден отговор на въпроса дали е правилна преценката на въззивния съд относно липсата на неизпълнение от страна на застрахователното дружество по договор № [ЕГН]/30.12.2011 г.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд София.
При изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 524/05.03.2019 г. по в. т. д. № 4818/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1400/03.07.2018 г. по т. д. № 8903/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Застрахователна компания България иншурънс” АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 3 960 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.